автор: peri_pathetic

Слава богу, то не се търкаля между седалките,
а е точно на мястото си;
естествен придатък на красивото й лице.
Тя го открива, отмятайки кичур медно-руса коса
и погледите ни се срещат
(ако знаете на колко срещи е бил моя поглед).
И бидейки романтик по душа,
аз се размечтавам как аз и тя сме герои
в роман на Джеймс Хадли Чейс,
и заради нея минавам през огън и вода,
стъпвайки по труповете на лошите.
Но накрая се оказва,
че тя изобщо не ме обича
и не иска да тичаме към залеза,
хванати за ръце,
a че всичко е заради черното куфарче,
скрито в сейфа на Кукловода
(нали не мислите, че той се занимава с куклен театър),
чиито две горили, които са ме притиснали до стената,
се оказват двама контрольори от градския транспорт.
"Карта или билетче, молим" -опитват се да бъдат учтиви,
но когато откривам, че не съм си продупчил билета
(виновно е зеленоокото момиче, но го премълчавам)
те се обръщат към мене като към най-добрия си приятел:
"Пет лева или слизай да пишеме акт!"
Точно да кажа, че нямам пари
и следва нова синьо-зелена среща
(нали разбирате, аз съм синеок симпатяга)
и това ме мотивира да им подам пренебрежително
последната си петолевка
( добре, че не се изложих със дребни),
след което продължавам по маршрута,
вече здраво стъпил на пода на трамвая,
в който пътник, заловен да мечтае,
се глобява с десетократната цена на билета.