автор: dexoster

Очи затворих
и безлюдното пространство вътре в мен
превърна се в топъл нежен полъх от рефрени.
Безкрайна е постелята от люляци и макове,
живецът ми приседнал там, усещам го с небцето си.

Животът блед
а вътре в мен кипи реакцията на енегрия преливаща
катализирана от огнени стрели обвити от романтика;
утихнала, но с жар възпламеняваща се
тъкмо днес, когато усетът подсеща за пролет близка.

Игра съдбовна
разтила карти като кос забързан в сетни сили,
напускащ яростна пустиня мъртва
и в своя час незнайно откъде посреща тез оазиси
в които утолява жажда стара...и възкръсва.

Неумолим е поривът,
макар и контрастиращ с полукръговете на дъгата,
между вялия живот и радостта
превръща се в утрешна усмивка хармонично.
а листът бял тъй скоро напечатан
към теб поема млад и в сила безгранична