автор: vesi_lina

За мене е.Чуваш ли вече камбаната?

"Плюй през рамо.Хвани си ухото".

Ех ,най-после готов ми е трапа,

за мене несретната -бие камбаната.

Най-после тишината ми свърши.

Бях прокълнала и съдбата и кръста.

Дълго сълза по сълза се събирах.

За да не плачеш днес...на умряло.

Не идвай утре!Не пали и свещица!

С теб не бяхме достатъчно близки.

Навън е студено и кално,

а и гробищата -далеко от село.

Ако не вярваш и питаш- как и защо

съм си тръгнала? Излъжи се,

че достойно си ме изпратил.

Че си изкупил цветята -изкуствени

по-дълго на гроба да траят.

Излъжи се, че дори си посмял,

да ме целунеш по челото за сбогом.

И за мъртвите устни утре кажи-

премълчаните истини, как са ти казали.

Излъжи се,че днес съм била, по-мъртва
от вчера...Че сълза за мен си проронил..

Ти обичаш лъжливите истини.

Ето,за последно бие камбаната.

След опелото ми нека само псета да вият.

Не идвай! Излишно и тъжно е.

Прекръсти се! Аз отдавна съм в гроба