автор: pasata

Не мога да спра да мисля за теб,
не мога да спра чувствата,
които дариха ми твоите стихове,
не спирам да търся твойте очи,
да отгатвам лицето ти,
твоите жестове, твоята нежност.

С теб светът не е пуст,
всеки ден с радост изгрява,
всяко утро се ражда с очакване,
и в словата ти топли и искрени,
долавям гласа ти, вълнуващ и тих,
като приказка в есенна вечер,
като шепот галещ, красив.

Ти си полъх на вятър под жарта на горещото слънце,
ти - лъч топлина в ледена утрин на зимния ден,
ти си мойто спасение, ти си мойто пробуждане,
ти - преоткрита моя душа.

Ти - неочаквано истинска, завладяващо млада,
вперила поглед във изгрева, изпращаща с усмивка залеза,
ти - нежност пречистена, лудост божествена,
ти - обич възкръсваща,
за теб са моите стихове
нося те в мойто сърце.