автор: Golden_Eagle1

Мистерията на огъня е вълнувала хората от векове. Топлина, светлина, пази те от диви животни. Но не за този огън ще говорим сега. Ще говорим за огъня, който тлее във всеки от нас...

Поглеждайки хората около себе си, виждаш два типа човешки същества - такива със силна воля за живот и такива с не толкова силна. Първите са активни, инициативни, преследват някаква конкретна цел. Вторите са пасивни, очакващи и обикновено не знаят какво искат.
Кои са по-добри? Зависи.
Както се казва - и от двата вида има нужда. Активните променят света, преобразяват материалната среда, организират производства, строят мостове, коли, машини, борят се с инерцията на пасивните.
Пасивните пък са настроени не да създават събитията, а да реагират на тях. Не да променят средата със силата на мисълта и волята, а да се вписват в средата. Не да предизвикват завист у околните, а да правят впечатление на добри хора - доста често имат вид на жертви, които се борят тихо с несправедливата съдба.
Но активността не е достатъчна, за да бъдеш лидер. Трябва ти умение да виждаш напред в малко по-далечното бъдеще, т.е. талант на стратег.
Трябва ти силна воля, за да можеш да доведеш започнатото докрай.
Трябва да можеш да поемаш отговорност и да вярваш, че ще се справиш във всяка ситуация...

Въпросът е дали се раждаме с тези качества или можем да ги развием по свое желание?
С други думи, ако няма огън, можем ли да го запалим или не?

Всеки въпрос може да се разглежда поне от 3 позиции: оптимистична, песимистична и реалистична. Реалистичната, според мен, е до известна степен вариант на песимистичната. Мисля да подходя оптимистично.
Всеки човек се ражда с безкрайно голям потенциал за развитие, защото всички ние идваме от полето на безкрайните възможности. Но в процеса на приобщаване към обществото (красиво наречен от учените социализация) на нас ни се натрапва един мисловен и емоционален модел, наречен „свестен човек". Няма нищо по-обезсилващо и по-пагубно за личността от образа на т.нар. свестен човек. Преведено на езика на фактите, свестният човек е сив, добър, съгласен, скромен, разумен, контролируем и естествено - скучен, еднообразен, предсказуем, вписващ се добре в обществото и консервативен. И понеже, ако такъв човек съществува, то той би се побъркал, съвсем ясно е, че хората се преструват. Външно изглеждат перфектни, а в себе си и в личния си живот се държат като отвързани коне.
Личностите пък, които са решили да отстояват себе си, са принудени да са винаги трън в окото на другите, да скандализират, да предизвикват, да рушат норми, да управляват сами себе си, да поемат отговорност и да растат.
Може ли от съгласен да се превърнеш в самостоятелно мислещ? Сега ми хрумва смешната аналогия - може ли съгласната буква да се превърне в гласна. Разбира се, че може, но трябва да й се чуе гласът! А за да се чуе гласът на някого, той самия трябва да се научи да чува собствения си глас. Което не е много лесно. Защото как да отличиш сред това множество от гласове в главата ти кой точно е твоят?
Един от начините е да оставиш гласовете да се наприказват, да се изморят и накрая да млъкнат. И тогава от тишината ще чуеш твоя най-дълбок, истински глас, който ще ти каже кое е правилно и кое - не. Накратко, ако развиеш интуицията си, тогава ще можеш да се справиш със всичко, което ти се случва в живота. Може би това е основната разлика между съгласните и личностите.
Личностите са се научили да се доверяват на инстинкта си, на вътрешното си Аз и така са станали недосегаеми за смазващото влияние на обществените нагласи и предразсъдъци.
И така, запалването на вътрешния ни огън, който всички ние притежаваме, може да стане като се вслушаме дълбоко в себе си, открием и развием собствения си уникален потенциал.

Кино Радойновски
26 февруари 2006