автор: nikol4o

Аз си имам две съседки
и залюбих ги и двете.
Бяха сякаш мажоретки,
дето пазвите им светят.

Първата ми се отдаде
ей тъй, за едина спорт,
ма изсмука цял, но а де,
с втората не бях тъй горд.

Уж ма гледаше игриво
от балкон, по сутиен,
а ми беше болно, криво,
че не ма покани мен.

Чак са сукнах в килограми,
под очите - кръг до кръг...
Знаех вече, че ма мами,
ма не казвах дума, гък.

Сгащих я във коридора,
беше топъл полумрак,
а стената бе опора.
Тук ша е, въх, няма как.

Щом ръката си таковах
там, към хълмче-благодат,
сякаш пих кило отрова.
Друго имаше там, брат.

Нещо твърдо като пръчка.
Чак тогава проумях,
че мен дявола ма ръчкал.
И поплаках. И са смях.