Пробудихме се като луди ветрове,
разклатихме крайпътните илюзии за смисъл...
Дошляпахме през смях до седмото небе
и с главни букви нещичко написахме.
Отмъкнах тайничко най-близката звезда
и боднах вместо нея мойто име -
да можеш щом се кротнеш в своя свят,
понякога да спомня, че ме има.
И аз притихнах. Там, край оня път
садя илюзии, разсаждам... Иде пролет!
Шшшшт, тихо, тихо! Ветровете още спят
във чашката на цъфнал летен спомен.