автор: Pashov

Стомници, стомници, стомници, дъхави стомници!
Вино във тях от недоказан район...
Пием и сякаш сме, ето ни, всички бездомници,
хукнали нейде, мънички, йон подир йон.

А се усмихва, пущина, благо и мило кръчмаря,
стар алхимик, сипал ни в чашите грес;
той не препира, алчния, и в полунощ да затваря,
чака поръчка, сякаш покорен е пес.

Стомници, стомници, стомници, глинени стомници
с кръстен във тях наш незагасващ мерак...
Утре ли, утре ли ще сме посечени конници?
Още сме жадни и си поръчваме пак.