автор: bateto

Зверчето в мен играе. ридае и терзае.
Къде ли ще се свре, ще може ли да спре?
А пролет щом ухае не иска и да знае,
че кожи ще дере, до нея да се добере.

Разпъпила е пролетта цветчето,
разголила е бюстието на момето,
усетила нагона на зверчето,
разтелила платно е във полето.

Платното и показвам аз, изгарям целия от страст,
телата наши ще се слеят, докато птички пеят.
В небето се нададе вик и знаменит бе този миг,
превърнах във жена детето и то насред полето.

През лятни дни горещи, ще търси нови срещи,
в страст ще пламни с някой друг, прави ми на мен напук
и под нечии плещи пак ще се закрещи,
но дочувам звук: -Искам те пак тук, не не съм със друг.

Искам си зверчето, първо в деколтето,
после във устата, да разтворя краката.
Трепкащо играе, не ще да трае
вкарай го във мен, о миг най-блажен.