автор: Aleksandra

Колко си прекрасна моя луна?
Вървя в пустинията сама,
а ти пътя ми показваш.
Сърцето силно тупти,
не зная на къде ме водиш ти,
но след теб ще вървя...
Пясъчни бурии, стихийни урагани,
минавам по край тях като насън,
завъртам се в бурята от любов
и търся своя оазис...
Зад мене се стеле горещия пясък
скрита нежност в него гори,
Скрита любов сред горещия пясък,
но за мен си остава опаковка с красив блясък.