автор: BUL

оголелите клони
от болка
замръзват в тъмното
и зимните им дни
са безплодни

някога
тяхната сянка
шумолеше разлистена
сега
слънцето е закъсняло
от старост
или безнадеждност
то
оплешивяло
и прегърбено
се опитва да изправи
окапалите сталактити
от някогашно злато
но
денят е нощ безбрежна
в един потънал свят
на откъснатите светлини
и разстояния
към дъното
на своето полягане.

и снопите
снишени кротко
в прегръдката
на ледения вятър
те
тихи и невидими
угасват

понесени по мъртвата вода
без никой да ги забележи.