автор: desert_fire

desert_fire & Mojsei

Излезе тя от морска пяна -
разказва бабата беззъба:
невинна, хубавица - Яна,
и носи пръчица - тризъба.

Онзи стръмен и пустинен бряг,
я приюти с един мъдрец:
косата му - в планински сняг,
в очите му трепти живец.

-Морето Яно, днес пирува,
във времето вървя обратно,
сърцето ми за теб лудува
и щастието е стократно,
защото имам теб - принцеса,
в съществуването сложно,
но знам ръцете ти къде са,
за нашто щастие възможно?

-Морето Мо, не ни отхвърля-
поиска ти живот човешки,
а той в трудности ни хвърля,
защото правим много грешки.
За радост с теб сме зажаднели-
към нея правим тези стъпки,
а с тях сме радостни и смели
чрез съгласувани постъпки.

-Тризъбецът напомня пъпка,
която ще ни носи радост свежа
и зная, че с получената тръпка
аз няма повече да съм невежа.

-Ще пази той дома, леглото-
свещен оазис, приказка вълшебна
и радост, носещ в окото,
а тя е любовта потребна.