автор: Marcel

Когато костенурките си правят зимна олимпиада...

Моите костенурки обичат топлината. Техният дом е във Флорида и там те са свикнали на голяма жега. Когато им е студено, спят зимен сън, хранят се няколко пъти в месеца и почти не се движат. Моите костенурки обаче винаги са на топло, а над тях вместо слънцето на Флорида грее една лампа; тя им е предостатъчна и те стоят под нея, качени върху любимия си камък. Изобщо, за костенурката раят- това е едно много топло и светло кътче.
Понякога се случва едно събитие -политическо, спортно или музикално- да стане главна тема на разговорите на хората. Зимната олимпиада в Торино, макар и скучна за мен самия (като изключим хокеистите, които се бият по ъглите на хокейната площадка), се оказа много атрактивна за тригодишните ми костенурки, за които тя беше първа в живота им. Те обикновено гледат телевизия от своя огромен аквариум и не е чудно, че погледаха и малко от Олимпиадата. И тя много им хареса! Възприемаха я като духовна храна. Дори вече не бяха толкова гладни!
На десетия ден Леонардо (най-големият по възраст, но не и по големина на черупката) учтиво ме попита:
-What's up, man? Може ли да ни изнесеш малко на терасата тая вечер?
Учудих се доста- терасата, макар и остъклена, все пак е студена:
-Е,как, през нощта там е минус десет градуса. Я стига.
Вдигнах ръце, недоумявайки това желание. Донатело (най-малкият) доприпка и помоли от своя страна:
-Искаме да си направим лед! Трябва да е студено, за да има лед!
Че трябва да е студено, трябва- дори и с четворка по физика в училище, това ми беше ясно. „изобщо не знаете какво искате", помислих си.
-И при това трябва да е нощ- добави Микеланджело, най-тежкият- Тая нощ ни изнеси! Целия аквариум!
-Да бе!- гласът ми стана твърд- И като се заледи водата, как ще дишате,а! Ще пробивате леда с глави?
-Уф, че си тъп!- рече безцеремонно Леонардо- Ще ни качиш на камъка и когато стане леда, ще се пуснем по него!
Въздъхнах примирено. Обясних на Микеланджело:
-Вие си отговаряте. Аз ще спя. Ако се случи нещо...
Донатело добави:
-Знаем, знаем. Ще ни направиш на супа. Знаем.
Костенурки, не знаят какво е това езиков израз! Никога не бих ги изял, разбира се. А обратното е по-възможно.
Вечерта се направих на заспал, за да бъдат те по-спокойни и да правят каквото си искат. Бяха решили да правят „Олимпиада по фигурно пързаляне" (така се изразиха, макар и неправилно). Аз гледах през прозореца, без те да ме видят. Беше вече към един часът, водата започна да се заледява на повърхността. Светлинките от отсрещния блок пробиваха мрака.
Костенурките се уговориха да изиграят по един танц без съдии. Те си вярваха взаимно и смятаха,че преценките им ще са напълно искрени. Първи беше Донатело. Той си пусна „Унгарски танц номер пет" от Брамс. Движенията му по леда бяха много изящни, но напрежението си личеше. В един момент той се подхлъзна и падна, удряйки опашката си.
-Нищо, нищо- утеши го Микеланджело- Малък си, има перспектива в теб.
Следващият беше Леонардо. Той си пусна „Патетичната соната" от Бетховен и заигра на леда забързано. Правеше замайващи очите движения. Изящността при него отстъпи място на динамизма, на фриволността. Леонардо остана много доволен от танца си и дори махна с плавници на въображаема публика.
-Благодаря, благодаря- поклони се той, доколкото една костенурка може да се покланя, без да загуби равновесие.
Ставаше ми все по-интересно. Ето го и Микеланджело, най-умният и способен. Той пусна диск с „Ромео и Жулиета" на Чайковски. Танцът надмина очакванията ми- романтика, съчетана с много жизненост, лекота. Даже и аз аплодирах. Вярно, не бяха по двойки, но какво пък. Това беше първата тяхна „Олимпиада по фигурно пързаляне".
Те не ми обърнаха внимание. Бяха готови да признаят Микеланджело за номер едно. И...
Оказа се, че навън две деца- Моника и Татяна- играели федербал. Перото влетя в терасата, чукна се в аквариума и описа невероятна парабола до лампата на терасата, доказвайки всички теореми в геометрията последователно, после се насочи надолу вече в самия аквариум и се запързаля по леда.
-Лека нощ! Бързам!- извика то в бесния си танц и след поредица рикошети изхвръкна през терасата.
Моника нищо не разбра. Един гълъб се опита да й подскаже, че перото токщо е взело златен медал, но тя не го разбра.
Замаяните костенурки обявиха единодушно перото за победител. Аз бях съгласен с тях.
-Не ви ли се спи вече?- попитах ги.
-О!- каза Леонардо- Внасяй ни на топло. Само че няма да спим. И без друго кипим от енергия...
Така и не успях да заспя през нощта от силния шум, който вдигаха костенурките. Заканих се вече да не им позволявам такива неща през нощта, защото после трудно заспиват. Иначе...ще станат на супа. Шегувам се, де.