Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 2
Всичко: 446

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтаята
раздел: Други ...
автор: Janie

Здрачът изпълва стаята. Бавно, но сигурно прониква във всеки ъгъл, под всяка мебел...навсякъде...
Напрягам очи, опитвайки се да ги адаптирам към изчезващата светлина. Бавно, почти неосъзнавайки, се премествам по-близо до прозореца в търсене на последните капки слънце...
Една по една милионите лампи на града изграяват като слънца в една измислена и далечна вселена.
Илюзия за тишина...
Зад затвореният прозорец на стаята ми илюзията е пълна...
Ако запаля лампата тихото бучене на електричеството ще ме обгърне и ше убие тишината...
Цялото ми същество се превръща в слух и попива всеки звук жадно и разбиращо.
Целият ми живот е устремен към светлината... тичам по нея и към нея, очаквам я като спасение и защита...
Сега в тишината на мрака долавам ударите на сърцето си и тихото бучене на кръвта във вените и се чувствам жива.
Изкушавам се да се потопя в тъмнината и да се чувствам жива винаги... да усещам прилива на живот с всеки удър на сърцето. Изкушавам се да забравя за слънцето и за режещата му светлина, да обърна гръб на облаците бягащи по хоризонта, да затворя очи за птиците плуващи в безумието на ясно небе. Изкушавам се да се отдам на тишината и да забравя за хаоса на деня....
Стаята ми бавно се превръща в спасение. Мислите ми се затичват по вертикалите на тишината, преплитат се в спокойствието на тъмнината и се отдават на безумни илюзии.
Сама в тъмното на нощта... не е ли това за което копнея? Поклащам глава в знак на съгласие със себе си. С пръсти докосвам лицето си, за да се уверя че съм тук и се усмихвам на вселената зад стъклото.
Въображението ми препуска като стадо диви коне... отнася ме в други светове.
Светове от сенки и тишина... светове на демони и ангели, преплетени в топлината на кръвта ми.
Отпускам се удобно в креслото... мракът ме докосва с ръцете на милионите си сенки, обгръща ме като любовник отдаден за винаги на сърцето ми...поглъща ме и ме затваря в себе си...
Сърцето ми бие бавно и ритмично... спокойната река на кръвта ми бучи съвсем тихо... стаята е пълна с мен, с моето същество и с мислите ми... мрак... тишина... вечност... мрак...
Усещам забързващият се пулс... реката се превръща бързо и изневиделица в потоп... сенките оживяват и се втрурват към мен в безума надпревара... дърпат ме... искат ме... крещят „Остани!"...
Пронизващото бучене на електричеството ме обвива... стоя до ключа на лампата с гръб притиснат към стената... трепереща... съзнанието ми се бори да открие къде съм... очите ми, ослепели от светлинния удар се опитват да различат формите на познати предмети...
Ехото на непознати гласове се отразява по стените на обърканото ми съзнание и вика „Ела... остани... не тръгвай по светлината..." Затварям очи за миг и се опитвам да забравя, да ги заглуша... да убия страха, който се промъква в сърцето ми... Вдигам високо глава, усмихвам се широко и разбиращо... „И това ще стане, и мракът ще дойде и ще му се отдам до край, но не сега... има още много слънчеви лъчи, които очакват стъпките ми, има още много облаци, които търсят очите ми, има още много същества, които се нуждаят от топлината ми. Не сега! Сега не му е времето!"
Гласовете утихват и въздухът в стаята е отново спокоен и тих... само тихото бучене на електричеството ми подсказва, че съм още тук... то и нечутят прилив на живот във вените...


Публикувано от railleuse на 22.02.2006 @ 15:28:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 01:03:14 часа

добави твой текст
"Стаята" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стаята
от devilsttattoo на 22.02.2006 @ 15:49:08
(Профил | Изпрати бележка)
страхотен текст, пак ще го чета


Re: Стаята
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 22.02.2006 @ 20:21:34
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря:)

]


Re: Стаята
от lusi на 23.02.2006 @ 06:07:47
(Профил | Изпрати бележка)
Има още много слънчеви лъчи, които очакват стъпките ти, има още много облаци, които търсят очите ти, има още много същества, които се нуждаят от топлината ти!


Re: Стаята
от lusi на 01.03.2006 @ 01:18:09
(Профил | Изпрати бележка)
Животът е прекрасен!

]