автор: Black_dog

Над селото кръжи табела "Говорете само в краен случай".
В смесения магазин стихосбирките са повече от боба, но търсене няма. Има търсене на кислородни бутилки, въпреки че цената им е по-висока от тази на златото. Всъщност всички в селото са поети и писатели. Общата площ на продукцията им е еквивалентна на 100 милиона хектара петдесетгодишна широколистна гора. Поради недостига на кислород вербалната комуникация е заменена от размяна на писма и лични бележки. В кабинета по биология на селското училище виси скелета на последния рецитатор. Той издъхнал от натравяне с местен въздух малко преди края на поемата, която посветил на най-красивата мома в селото и държал да я изрецитира под прозорците й. Сега признателното селячество събира пари за паметник на поета, а на негово име вече е учредена литературна награда, за която се съревновават всички местни жители. С цел задоволяване на все по-нарастващите нужди на местното население от хартия за писане, започва изсичането на овощните градини.