автор: nadana

Ще се стопя със подранилата слана,
с листата влажни ще се разпилея,
а после, сбрана в капка утринна роса,
със сладките ти устни ще се слея.

Ще ме преглътнеш с пламнала уста,
коварно във кръвта ти ще се влея,
ще събера солта на твойта същина
и в кипнала сълза ще я налея.

Ще си отида с тази пламнала сълза,
но вярвам ще усетиш в този ден,
защото с думи няма как да обясня,
какво е да те чувствам част от мен.