автор: bundyo

Събудих се облян във пот -
пот, замръзнала в гримаса.
Гримасата на краткият живот,
животът, който ме отнася.

Усминах се и маската строших,
строших студената кутия.
Кутията в която дълго крих,
крих малко пролетна магия.

И сякаш капчици дървесен сок,
дървесен сок закапа по земята.
Земя насред неспирният поток,
поток зелена прежда и позлата.

Ръцете ми се разклониха,
разклониха се млади стъбла,
стъблата жадно раззелениха,
раззелениха стотици листа.

Краката ми вкопаха се в пръстта,
в пръстта, която ги пои,
поеше филизи и клони, листа,
листата в очните ми кухини.

02:25 часа 21.02.2006