автор: Moisei

Преди години колко бяхя веч непомня
залостила бях аз здраво мойта врата
Вратата до сърцето ми гдето отвежда
умишлено заключила е бях.

И както за всичко си има причина
тъи имаше причина и за т'ва.
Мнозина влизаха с намерения уж почтенни,
а ограбваха до кво се домогнат и биагахаот там.

И толкова приатели фалшиви
постъпваха с мене така.
Затуи дожерие жече ниамах на никой
реших завинаги да заключа тази врата.

Но малко късно сетила се бях
щом залостих и останах сама
Видях че стаята ми беше празна
останали бяха само дребни неща.

Стоях си заключена вътре
и едва различавах всичко от прах.
Но бях загубила ищтях към чистотата
примириажах се с ништетата вече аз.

Само една свещичка осветяваше сумрака
а толкоз бързо догаряше и тя.
Но ето ,че скоро за последно пррипламна
и тъмнина обгърна стаята тогаз.

Скоро след туй взе да става студено
и траках със зъби от студ и от яд
Но ништо ,просто нищо неправех
всякаш неживея в тази стая аз.

А навън фучеше виатър леден
и вълчи вои се носеше безпир.
Бе толкоз страшно че нассръхвах
доволна биах че съм поне зад врата.

Страхувах се от всички хора
страх ме бе и да съм вечно сама.
Но изход от никаде невиждах
затуи премирила се бях.

И тъкмо мислех си за самотата
и за страшното време на вън.
Когато нешто странно се случи
някои потропа на моит врата.

Бе потропжане тихо и нежно
не каквото слушала бях.
Жсякаш някои молеше ме да го пусна
така това почукване ми прозвуча.

Незнаех кой на вратата ми хлопа
но ,че не бе натрапник веднага разбрах.
Но зашто на моята врата похлопа,
най-неподходящата от всичките избрал.

Отново се заслушах в страшния вятър
и в пронизителния вълчи вой.
И ми стана толкожа тъжно
за този който пред вратата ми стои.

Навярно пътя е объркал и се лута сами
и може би сушина търси от снега да се скрий.
Навярно има нужда ноща в стая да прекара
за да не го разкъсат вълците зли.

За миг се поставих на негово място
и от болка сърце ми се сви.
Представих си че съм на място непознато
и няма каде да се скрия в ноща.

Осъзнах че доста време в колебание мина
и помислих си, че тръгнал си е вече от там.
Не би продължил в студа да ме чака
ще потърси може би друга врата.

Но отново чух потропване тихо
и силна болка почуствах тогаз.
Незнаех изобщо как да постъпя
и само изплаках с глас.

Но тогава чухотвъд вратата
нейен глас и мили слова:
"Мило мое неплачи а вратата отвори
хаиде мило само туи стори."

Тогаз през сълзи Му отвърнах аз:
"Ех да можех да отворя
щях да го направя веднага'
но немога да отвориа аз сега.

Навярно ти вратата си объркал
тук няма топло и е тъмнина.
Празно и прашно в стаята е вече
май не е по добре от навън.

Ако по рано беше пристигнал
щях да те поканя у дома.
Но сега домът ми е ограбен
а аз обречена на самота.

Как да те поканя,как кажи ми?
след всичко което разбра,
нима не би от тука си тръгнал,
нима не би потърсил друга врата.

Макар ограбена ,мизерна
но поне чиста и светла да беше сега
повяржаи ми бих те поканил
не мога да издърйам вече сама.

Но отчасти аз сама съм си виновна,
че стаята ми изглежда така.
Сляпо доверие имах на всеки
и туй оставих да ме оберат.

А сетне отчаянието ме заграби
и престанах да подържам чистота.
За осветление само една свещичка имах
но отдавна и тя изгоря.

Е, след туи признание аз предполагам,
че да влезеш в моятя стая не би пожелал.
Отвън поне е чисто и мирише на свежо,
и може би ще пдириш друга врата."

Тогава отново чух думите нежни:
"Мило мое ти сега вратата отвори
от Мен не се срамуваи ти,
а да вляза вътре мило ме пусни.

Не си мисли че вратата съм объркал.
Не,не случаино хлопам на твоятя врата
Много преди да ми кажеш знаех как изглежда
стаята която в затвор превърнала си ти.

Зная че е празна мрачна и студена
стаята която друг вид имаше преди.
Зная колко тежка е за тебе самотата
и разбитото доверие колко боли.

Затова съм тук о,мило не за друго.
Аз доидох да избърша твоите сълзи.
Стаята ти да изчистя ,да подредя
да направа стаята ти по -добра от преди."

След тези думи аз бързо изкочих
Нечаках вече даже и миг.
Веднага кум вратата стара се завтекох
и не бе лесно но отворих тогаз.

Поканих Гостенина в мойта стая
и незнаех кога и как ште стори това.
Но знаех само че много го исках
и напълно му вярвах че ще стори това.

И чудо голямо тогава случиу се
изведнъй се изпълни стаята със светлина.
Огледах се наоколо и буклука пред очите ми изчезна
и заля ме в миг приятна топлина.

След туи разбрах,че моя посетител
направил е за мен по- ценни неща.
И наи ценото което за мен е направил,
че е умрял на кръст за мойте грехове!