автор: Mojsei

Едва когато, хулите надвил
и в критика мойсеева си полетял,
с очи за себе си ще знаеш, че си бил,
защото малко, но реално си се смял.
Поети, газещи в кал,
крещят:"Мойсея забравете,
от него кой ли нещо е разбрал,
въжето бързо донесете!
Не иска като нас да бъде роб,
а туй направо си е грях,
но вижте го: какъв микроб,
добре де, нека прави смях!
Но май си пада и хитрец-
интригата превръща в стихия,
представя се мошеникът му за мъдрец
и смее се: "Не на мене тия!"

А вънка тъмно си остава,
очите уморени са, не бдят-
потокът кален не престава
и в него дружно всички спят.
Но даже да си бог и хала,
ще стигнеш само до скандал
и хулата ще ти е за похвала,
маркирана от някакъв педал.

Какво ли в тези ХуЛи става-
очи за себе си ревниво бдят
и цензора поетите пресява:
от ляво и от дясно ветрове шумят,
че който тука мисли с главата,
веднага получава и рога,
и хлад ще сети в душата,
е…ва ли се с чуждата творба.

И всички тръпнат със снага,
защото идва им отвътре дух,
а той е чистата шега,
която в някои хули чух.
А тънем в разни миризми,
но има и една - коварна:
не можем да се срещнем аз и ти,
а уж сме в ситуация пазарна?!

Та става реч за разни отношения,
държащи ни в помийна яма
и правещи такива притеснения,
та проблеми повече да няма.
Е, хората потъвали в самота-
та туй е обвинение безбожно,
че цялата рекламна красота
показва как всичко е възможно.

Нали до скоро искахте водач
и ето го - Мойсей пристигна,
на притчи разни разказвач,
но кой в подкрепа глас надигна?
А той, усмихнат и в ролята си разярен,
крещи на всички:"Логика ви давам
и вижте как го прави Ден-
безплатно сила ви дарявам!"

Поетите приятели го правят малък,
с което правят му услуга,
но мащабът си остава жалък,
а готвим се за мярка друга.
И не един го имитира,
притегляйки го в локва кал,
но никой тук коректно не цитира
и лястовиците дори крещят без жал.

Визира той човека оскотял,
но всичко слага в свойта екзистенция
и с бляскава менталност е пропял,
издигайки съвременна претенция-
видя той хората събрани
със своето перо критично,
а туй се случи лани:
създаде направление прагматично.

В бушуващата хорска врява
потокът е гарниран с грях,
а той за святост настоява
в борба с господстващия страх.
Приятелството му е огнен знак,
в който даже аз прозрях,
защото сочи безпогрешно как
човек с човека прави смях.

Такава е целта, за нея
създава персонаж различен - друг
и пише следващата алинея,
избирайки си роля на съпруг.
А поетите го виждат - ларж
и в ореол реален се явява,
но вкупом закрещяват:"Марш,
не може знаме тук да се развява!"

Над него бдят с хищен взор
и пречат му на всяка крачка,
а той приема чуждия позор
и Жезъла им дава за играчка.
А битка се разгръща, няма спор-
той води я чрез огнена любов
и смее се над колективен зор,
защото за отбрана е готов.

В действията си е уверен
и върши леко свойто дело,
но търси и приятел верен,
та с него да напредва по-умело.
А тука идват хора разни-
анонимни, един от друг се те гнусят:
на почит са поети празни
и хората, които могат да пълзят.

Вилнеят грубости, злини,
а те чертаят ново време,
в което чезнат сетни дни,
защото радостта ти може да отнеме.
А той света в сърцето си е взел-
обичащ, огнен и благат,
за всички е издигнал тази цел
и тъй сега е пребогат.