автор: miglena

Защо все искам
невъзможните неща?
Да те докосвам със слова.
Да полетя към Луната без крила...
Да разговарям с теб дори в съня.
Невъзможно ли е всичко това?

Защо все търсиш нереалната жена?
Да те обсипва с хвалебствени слова.
Да те дарява с вълшебни крила.
Да ти се усмихва и наяве, и насън.
При това - да е само за теб, завинаги...
Съществува ли такава жена?

Защо ли хората все търсят и очакват
да се случват невъобразими чудеса?
Докосването с влюбена ръка е може би
най-приказния подарък от вечността.
Лудост ли е да съм готова да ти дам
всичко, което пожелаеш, за едно-едничко
докосване с върха на пръстите...
А ти да се страхуваш, че ще преминем
границите на условностите - невидими,
но така реални, че режат като бръснач.

Е, аз пък съм достатъчно луда, че да
не позволявам реалността да ми попречи
да осъществявам своите мечти и фантазии.
Но не да те докосна с ръка мечтая, а
да те чувствам като звезда в ръцете си.
И това магическо докосване прави всичко
невъзможно достъпно, реално и всъщност

НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА