автор: kristi

Изсипа се лято в звездна нощ.
Нацелува звезди и птици.
И то, лятото, в тази нощ
заплете на сън в косите ми
дълги любови, светло очакване
и още по- червено безсмъртниче.
Разстели жарта си и тайнствено
зарисува щурци по грънците.
Оживяха щурците.
Запяха.
Засвириха край плетищата.
Песен щурчова... Песен не пята.
И нощта стана още по- златна.

Иманяри преди да съмне
иманярско хоро заситниха.
След щурците запяха и грънците
и
тайната разпиля косите ми.