автор: Moby

Защо сте толкова слаби,
защо не се борите,
защо се примирихте с микроскопичното си ежедневие.

Не знаете ли, че трябва да обърнете земята,
да преминете през ада,
защото той е тук, адът е до вас, не е в отвъдното!
Смачкаха ви, примириха ви, принизихте си.
Използвате едва 10% от мозъчния си капацитет.
Боли ви всеки ден от невъзможността да осъществите каквото и да е.
Времето лети покрай дните ви със скоростта на светлината.
Не успяхте ли да задържите поне една частица от тази светлина.
От огромния поток, който ви подминава всяка секунда.

За какво се раждате, кажете?
Не искам да ви мразя.
Искам да вярвам, че сте хора,
истински човеци.

Събуждам се с желание.
Събуждам се с енергия.
Желая да творя, желая да летя.
Виждам красота, виждам сияние по пътя си…
До момента в който не се появите вие -
незабелязващите, непукистите, безчувствените.

Защо ви дариха всички тези сетива?
Защо тежите на тази земя?
Не е ли достатъчно тежко бремето на туловищата ви.
Защо е нужно да засипвате вселената с безсмислието на дните си.
Знаете ли как боли,
знаете ли умножено по телесната ви маса,
за какво съотношение става въпрос.

Ако веднъж чуете музика,
ако веднъж се заслушате дори в музиката, която сътворяват птиците…
ще се промените, ще откриете, че сте различни,
че сте дарени,
че притежавате толкова сила, толкова чувства...

Знаете ли какво е да раздаваш себе си,
да разкъсваш душата си на хиляди малки късове любов,
да се стараеш да има за всеки...
Да се грижиш, да милееш…
И да страдаш…
защото нямаш какво повече да дадеш,
раздал си всичко.

Искам да намеря свят, в който да ви няма…
А как не ми се умира, как искам да живея.
И как да живея до вас, как да позволя да ме наричат една от вас.
Страдам заради слабостта ви, страдам заради нещастието ви.

Искам да ви дам част от себе си,
бих разкъсала собственоръчно тялото си,
бих извадила сърцето си,
бих отрязала крилете си…
За да ви ги дам.
За да знам, че светът ще бъде по-добър.
За да знам, че няма да принуждавате друг
да се чувства така, както аз в момента.

За да почувствате поне веднъж, поне малко, поне нещо…

Толкова много любов…не я ли виждате…