автор: alisa

И тази нощ ще свърши, Капитане.
Морето не признава спешна суша.
Отчаяно започнах да разказвам,
отчаяно започна да ме слушаш.

Солта не я сервират в кръчмите,
където се делиш със непознати.
Споделям ти и малко ми е мъчно.
Очите ми са мокри все от чакане.

А тебе те очаква пак морето
и ти си знаеш, че те заслужава.
Виж, сушата е нещото, където
животът си играе на неставане.

Не става, Капитане, тая приказка
е писана за няколко удавника.
Недей сега да ми разбъркваш мислите.
Почти ти вярвам, че съм малка сламчица.

Подавам ти се и се вкопчвам в себе си.
Измислям ли си, дявол да го вземе?
Луната ли? Сега е полумесец...
А аз съм високосна и е време

морето да престане да ревнува.
Къде море със мене ще се мери?
Това е, Капитане. И...целувам те.
Доплаване! Нали си ме намерил...