автор: holi_day

С вглъбена тържественост
/като в забавен каданс/
пъртина в дълбокия сняг
ще проправи
за теб.
И по нея
за ръка ще те води.

През реката
мост
с тялото си ще изгради,
за да минеш по него
"сама",
но с мисълта,
че умел въжеиграч си.

Пак той
над горещата лава
ще прелети
с теб
на крилете си мощни,
не сещайки,
че искрите обгарят перата му.

Той - мъжът съвършен,
по морския пясък
не ще позволи
да бъдат заличени
следите
от нозете ти боси,
подгонени от немирни вълни.

Сълзите ти с устни
докрай
ще изпие
/като в стар романс/
и ще види отново
цвета на очите ти.
Той - мъжът съвършен.

И когато умора и слабост
предателски
спъват делата му
ще позволи
да приютиш душата му,
напомняйки, че е съвършен,
единствено,
когато е в... твой плен.

Ще ти остави свободата
да направиш с трепет и власт
жест съкровен -
да му позволиш
да бъде такъв,
какъвто за него
е радост и страст -
мъж съвършен.