автор: condor

Когато реших да зарежа милионите си в Америка за да се върна да правя бизнес в България всички ме помислиха за луд.
Луд за връзване. Ненормален. Откачен.
Как така ще си имаш всичко и ще хукнеш в една несигурна държава.
Че колко му е, викам им. Та нали по-същият начин дойдох в Америка - напук, на обратно, да докажа че мога, за да успея. Ей така, за идеята, за разнообразието. За да не ми казват накакви си нещастници че не мога или че не става или че било трудно.
Та ей така от нищото ми се пръкна тая идея да се връщам обратно, на село, и да правя модерен бизнес.
Ама нали аз съм все с едни гърди пред всички останали - реших че вече е дошъл стратегическия момент за правене на милиардите. Стига с тия милиони. Какво са 2-3 милиона долара. Нищо и никакви си стотинки. Дребна пара.
Новата ми инвестиция трябваше да бъде стратегическа, защитена отвсякъде.
Не исках разни китайски или скандинавски бизнесмени да ме копират. Щото чуждият успех много лесно се копира и подражава.
Затова новото ми вложение трябваше да е презащитено. Премислено отвсякъде. Перфектно.

А най-добрата защита за един бизнес е закодирането. Колкото по-тайнствен и неясен е произхода или изработката на една стока - толкова по-малко хора могат да те изкопират.
И каква по-добра защита за моят идеален продукт от използването на специален защитен език - рядък, труден, неразбираем.
Така стиганах до гениалното прозрение да ползвам технологичен български език.
Щото никой по света не го разбира, щото се пише на кирилица и защото е страшно функционален.

Добре, рекох си, защитата я намерихме. Сега остава да внедрим производственните мощности. Ама си трябва и квалифицирана работна ръка.
Трябват ми работници. Упорити, яки, издръжливи, здрави, усмихнати, вежливи, чисти, подредени.
Къде ли да ги намеря? Няма такива.
Значи трябва да ги създам.
Значи трябва от там да се започне.
Почнвам да търся човешки материал.
Леле майко!
Нещастна работа.
Почват да ми идват кандидатите. Мръсни, гладни, лошо облечени, невъзпитани, груби.
Значи трябва да ги изкъпем, облечем и нахраним.
Как да облечем толкова много хора?
Значи трябва да им ушием дрехи.
Купуваме шивашки бизнес и започваме да шием работно облекло.
Евтини дочени дрехи, чист памук, като на едновремешните бригадири.
Работници в сини униформи. Красота за окото.
Еднакви, идентични, спретнати.
Малкото ни шивашко цехче започва да бълва униформи. Народа започва да се облича красиво, синьо, промишлено синьо, здравословно и икономично.

Минаваме на точка 2 от многомилиардния ни план. Как да нахраним и излекуваме хората?
След като ще правим милиарди - значи трябва да инвестираме в хубава храна и да имаме здрави и издръжливи хора.
Коя е най-здравата храна?
Ми много просто. Хляба. Значи ни трябва хубав и качествен хляб - безплатно за ценните ми работници. Не от ония турски и арабски ментета с набухвателите. Трябва ни чист и качествен хляб. Може и малко масалце и солчица. Не пречи да има и по една люта чушчица.
Две филиики на работник - достатъчно енергия за да изкара целия работен ден без да надебелява и без да припада от глад.
Щото такова обикаляне и търчане ги чака мойте работници - че ако са гладни ще изпокапят още от първия ден.
А на мен ми трябват яки и издръжливи, със силни и големи сърца, да издържат и на тормоз и на хамалогия, че да са и умни на всичкото отгоре.
Това е капитал. Трябва да си пазя капитала и да се грижа за него. Мойте работници ще са ми най-ценното вложение в живота ми, най-ценната ми инвестиция.

А сега да минем на въпроса за чистотата.
Майко мила. Плаче ми се.
Умни хора, а ходят мръсни. Потят се, миришат. Значи трябва да ги изкъпем.
Сутрин преди работа работниците ми трябва да се изкъпят задължително. Топъл душ. После сините дочени дрешки. Ама за тая работа си трябва баня - а народа пести от топлината и от топлата вода.
Значи трябва да им осигурим безплатна служебна баня. И топла стая - където да могат да се изсушат без да измръзнат и настинат. Въпроса се решава елементарно чрез създаване на служебна общественна баня - ето ни работа за още поне един двама работници. Разходите по поддръжка ще гледаме да се сведат до мимимум. Ако трябва с канчета и легени ще се поливаме - но бянята ще бъде задължителна.
А след една такава освежителна баня си трябва една здрава закуска.
Каква ли да е тая закуска? При всички слуаи да е питателна.
Топла закуска - ароматен препечен хляб с масалце и чашка кафе за събуждане.
И следва големия купон. Търчане по цял ден. Работа, бачкане. Почистване, подреждане.
На обяд - почивка за половин час. Две филийки от любимият ароматен бял хляб. Кофичка кисело мляко и пак търчане.
Бачкане, здраво бачкане, работа като песен.
Да се смееш ли или да плачеш. Майко мила.
Както желаеш драги читателю. Но моите работници са щастливи, усмихнати, приветливи. Работата сплотява, мобилизира, успокоява.
Изнервените хора започват да стават по-красиви, по-здрави, мускулести и добри.
Планът ми за милиони и милиарди започва да действа.
Няма възрастови ограничения. Набираме от всякакви възрасти. Млади и стари, от всякакви народности - не само от българите. Научаваме всички да говорят елегатен български език. За твоя голяма изненада читателю в нашата работна компания ще се срещнеш с хора и от други етноси - като например циганета, турчета, арменчета или модерните напоследък китайчета, арабчета. Не ми се вярва да успеем да привлечем за това свято дело от еврейчетата но кой знае? Може би там дето най не очакваш най напред ще ти отворят вратата.
За да се реализира този невероятен печеливш проект ни трябват правила и етичен кодекс. Трябва да имаме нещо дето да обединява тая разнородна сган - и да изкове от нея една здрава сплотена човешка маса.
Как ли да създадем от тълпата екип?
Как ли да обединим противоречията, да накараме старите вражди да бъдат забравени и да създадем нещо ново и много по-ценно в отношенията между хората. Как да накараме хората да се заобичат?

Ами много просто как. Като ги накараме да заобичат новата си майка и баща - корпорацията " Чисти Хора".
Като ги накараме да повярват че корпорацията " Чисти Хора" е най- хубавото нещо - дето някога им се е случило в живота. И като им дадем шанс сами да го докажат на практика....
Ето как:
На работа не се псува, не се краде, не се обижда. Всички са длъжни да спазват моралният и етичен кодекс на корпорацията.
Щом са приели веднъж да работят - значи ще трябва да го правят по правилата.
А правилата са най-човешки, най-хуманни и най-елементарни.
Да уважаваш човека до себе си, да се съобразяваш с другия, да си равен и да имаш еднакви правила и задължения.

И понеже нещата почват да набират скорост - бизнеса започва да се разраства- започвам откриването на филиали по всички градове на страната.

Създавам многобройни филиали на Корпорация" Чисти Хора".
Всеки, който е влязъл веднъж в корпорацията се пречиства и телесно и духовно, укрепва здравето и духа си, научава се да чете и да пише като грамотен човек. Започва изучаване на чужди езици, минава през курс за културно ограмотяване.
Красота...
Корпорация чисти хора - лекува болни тела, изчиства, изкъпва, нахранва, ограмотява.
Нещата почват да заприличват на комуна.
Не - не се притеснявай скъпи читателю. Това е трудова комуна, възпитателна организация за облагородяване на духа и на мислите. Корпорация - създаваща положително мислещи хора. Задруга - където всеки може да разчита на всеки.
Никой не краде ближния си, никой не завижда на ближния си - просто няма за какво да се завижда - има само една работа - гадна, досадна , оттегчителна.
Но в компанията на чисти и приветливи хора - и най-мръсната работа може да е като песен. Чистите хора могат да вършат от най-черната, най-тежката и мръсна работа - но почтенна работа. И дай да се разберем за нещо: кражби, мошенничества и всякакви измами не са от категорията "работа". Работата е там където се влагат услилия и се създава нов продукт, нова идея, пренасочване и трансформиране на енергия и на материали.
А да отнемаш насила или с измама продукт - създван с труда на другите не е работа. Това се нарича кражба или изнудване.
Корпорацията ни никога не се замесва в черни и тъмни сделки. Обратното - участваме ли в едно мероприятие - значи ние ще го свършим най-добре. Никой не може да ни победи - нито по цена, нито по качество, нито по бързина и мотивация. Защото трудът на " чистите хора е като песен.
И мойте хора пеят. Танцуват, играят.
Веселбата е обща. След тежкият осемчасов труд хората имат нужда от веселба. И ние им я осигуряваме. Следват вечеринки, танци, разходки.

Чистите хора са свободни хора. Те доброволно и съзнателно престават да ходят по задимените кръчми. Престават да пълнят джобовете на кръчмари мошенници.
Престават да ядат боклуците от кварталните сутеренни магазинчета.
Чистите хора се научават да си готват вкусна, здравословна и питателна храна.
Започва нов етап от живота на всички тези хора. Те се пробуждат изведнъж - като от многогодишен дълбок сън. Всъщност те досега въобще не са живели. Те са се страхували. Един всепроникващ и всеобхватен страх.

Корпорацията знае как да лекува страх. Корпорацията знае всичко. Корпорацията ни е една огромна машина за знания - щом има проблем - значи има задача за решаване - значи има работа. Колкото повече проблеми - толкоз по-добре за корпорацията. Значи толкоз повече работа, толкоз повече слава за Чистите Хора.
Щото чистите Хора работят за славата - не за парите.

Какво ли са парите за Чистите Хора? Когато можеш да намираш решения за всякакви случаи и за всяко нещо - тогава парите са някакво си глупаво средство за трансформация на енргия.

ЕНЕРГИЯ!!!!

Това е ключовата дума за чистият човек. Управление на енергията, управление на мислите, управление на силата, на страха, на живота, на волята.
Когато чистият човек има воля за да решава съдбата си - парите стават безсмислени. Парите стават поводи за раздори и караници между чистите хора - затова нашите хора работят и не говорят за пари. Но Корпорацията вече е помислила и за това.

След като вече е изкъпала, облякла, нахранила и излекувала нашите хора - тя поема грижа и за финансовото благосъстояние на нашият многомилиарден капитал.
За всеки член на корпорацията се правят месечни отчисления, вложения по специални фондове, инвестиции в недвижими имоти - които Чистите хора не могат да ползват. Всъщност те могат да ползват тези облаги чак след като един ден решат да напуснат корпорацията. Но в тоя черен за тях ден те загубват толкова много, че това е най-тежкият ден в живота им.
Ех , мечти , мечти....
А какво ли да правим с мутри, крадци и прочие паплач?
А как да се държим с подкупните държавни служители?
А как да изчистим мръсотията в циганските гета или как да образоваме хора - дето никога не са чели, писали, работили или слушали?

И въобще дали е останал човешки материал, годен за подобни експерименти?
Имаме ли право да си правим подобни експерименти?
Дали крайният ефект от Корпорация " Чисти Хора" няма да е някакво гадна диктатура на използвачите и готованковците?
А след като идеята е универсална и приложима за всички общества - защо ли да не пробваме да я приложим в някое по-изостанало общество - като например в някое афганско племе, в някое си китайско село, или на малайзийски остров.
По такъв начин ще си спестиме няколко милиона от инвестициите - съответно Бизнес риска е много по-малък.

Та така уважаеми читателю. Аз посветих 24 часа от моята много-милионна и прескъпоструваща мисъл на най-ценното ми вложение - чистите хора.
И сигурно ще се проваля в реализацията. Това няма да е първия ми провал. Провалът не е страшен. Но представи си ако случайно един ден това вземе че стане? И докато аз си мечтая - водейки скромен живот в една от многобройните американски компании на " Чистите Хора" - току виж че ти си взаимствал тая моя идейка и си ме изпреварил. Аз обаче няма да ти се разсърдя, напротив. Бих ти благодарил. А казано честно - тая идея изобщо не е моя. Някой хора са се сетили за това много отдавна и са го приложили на практика. И ние с тебе читателю има още много неща да видим, да научим и да направим.