автор: marta_s

Мистър Фъдж и неговото коли.
Мистър Фъдж имаше коли. Като всички кучета от тази порода, то приличаше на Ласи от филма, но беше по - интелигентно. Носеше пръчка по - добре от Ласи. Пазаруваше (за разлика от Ласи), бършеше пода и пускаше косми, ....

също като Ласи и всички други колита по света. Веднъж мистър Фъдж го изведе, както обикновено, на разходка в парка на Дезърт Вилидж. Тук е мястото да спомена, че кучето на мистър Фъдж се казваше Лайър. Странно име за коли, ще кажете, но за това ще питате мистър Фъдж...
Щом откачиха Лайър от каишката той се понесе бодро из поляната като от време на време спираше да изрови по нещо интересно. И тогава се случи Онова. Докато изравяше един кокал, Лайър откри нещо много странно. Като всяко по - интелигентно от Ласи коли, той въобще не се поколеба. Взе го със зъби и го отнесе право при мистър Фъдж. Оказа се, че нещото е пластмасова бутилка от Пепси, в която се таеше малка бележчица. Мистър Фъдж я погледна и не повярва на очите си. Това беше шансът на живота му, птичката на щастието кацнала на тлъстото му рамо за пръв и последен път, елдорадото на съдбата му. Ако не сте гледали същите хиляди американски филми, които и аз, ще ви подскажа, че ставаше въпрос за карта на съкровище със съответната отметка - Икс маркс дъ спот.
Още на другия ден мистър Фъдж натовари вана си с Лайър, един чадър, кибрит, въже и газов котлон (без да има представа за какво могат да му послужат) и намерената бутилка от Пепси, в която държащиятвсичкинещада санамястотоси мистър Фъдж беше прибрал бележката с картата. Няма да ви досаждам с подробностите по откриване на мястото, където съкровището очакваше своя откривател. Само ще спомена, че мястото беше на около 70 мили в пустията близо до Вегас и че на Фъдж му се еба майката. Крайно изтощен от обикалянето, Фъдж остави Лайър да намери мястото от картата. Нещо, което той стори безпогрешно, благодарение на страхотната си интелигентност и кучешки талант за откриване на неща. Мистър Фъдж изчака той да изрови съкровището, докато търсеше някаква сянка. Два часа преди залез слънце Лайър вече беше изкопал достатъчно дълбока дупка, а Фъдж се беше скапал от безрезултатното търсене на сенчеста скала. Находката обаче си я биваше, леее-ле майко! Фъдж се почувства едновременно неловко и възторжено да проникне в истинска гробница на фараон! Не от египетските, разбира се. В разкошен саркофаг от ламинат там почиваше един от бившите владетели на Галакси. По старовечна традиция той беше заровен със снимки на най-големите си инвеститори (за да го следват балъци в Отвъдното), с разкошна мантия (за да мами ангелите в Отвъдното) с любимия си лаптоп (за престиж в Отвъдното) и с ...!!!...с цял целеничък 1 млн. долара от използвани дребни банкноти, за да има да си харчи и за бакшиши в Отвъдното, естествено. Мистър Фъдж се потресе (!!!). В това състояние той напъха парите в една торба, грабна Лайър и отпраши с вана за Вегас. Там той постъпи, както би постъпил всеки разумен човек на негово място. Нае си апартамент в Амбасадор (Айде, фанете ме! Навсякъде има хотели, които се казват така), нае си цомбеста блондинка, пълна със силикон, нае кола, защото ванът беше кретенски за Вегас и се зае да издухва дребните на фараона. Какво стана с Лайър ли? В началото Лайър живееше в апартамента, където бе допуснат, понеже Фъдж се ползваше с привилегии на ВИП (вери изперкъл пърсън) на казиното, но след като блондинката се настани там, че оказа че общо двамата с Лайър пускат над допустимото количество рижи косми по меката мебел. Затова се наложи Лайър да се преквалифицира в единственото бездомно куче на Вегас. Така изминаха около два месеца. Фъдж предпочиташе бакара пред блек джек (Впрочем, Лайър много се ядосваше, че не са го кръстили Блек Джек. Егати името за коли беше това Лайър!) и блек джек пред рулетка. В крайна сметка банката прибра всичко, защото мистър Фъдж не се стискаше за чипове. Съвсем естествено цомбестата силиконка напусна първа апартамента, следвайки успешно тактиката на плъховете. Скоро след това охраната бездушно изхвърли и мистър Фъдж. Тъжна история.... Фъдж нямаше как да не се прибири и затова се сети къде беше паркирал вана и след това се погрижи за Лайър. Търси го цели десет минути и накрая го измъкна изпод шезлонга на една около тридесет годишна пенсионирана манекенка, която се препичаше на слънце при басейна на един хотел. Тя хвърли един поглед на Фъдж и веднага прецени, че повод за разговор с него е пълен абсурд и затова не възрази да вземат Лайър, който и беше станал много симпатичен. После се прибраха в Дезърт Вилидж. Още на пърия ден след завръщането от Вегас Лайър се почувства длъжен отново да носи пръчки, да бърше пода и да пазарува, както си правеше и преди. Обаче мистър Фъдж все изглеждаше недоволен! Най - сетне той отново го изведе на поляната и му каза - "Търси". Лайър беше толкова щастлив! Ами че всичко си беше като едно време! Веднага се втурна да търси, развявайки оранжева козина. След минута вече беше Намерил и с радостен лай оповести на мистър Фъдж страхотната новина, че из парка на Дезърт Вилидж все още се срещат зелени гущери. Фъдж дотича на мястото на събитието, но ооооооо... там нямаше никаква бутилка от Пепси. Тогава Фъдж ритна Лайър. Не силно, но достатъчно Лайър да си припомни филма за Ласи. "Ебалосимайката", каза си Лайър и тази сутрин не се прибра с мистър Фъдж. Дни по - късно един митничар имаше проблем с документите на едно куче (или по- скоро с липсата на такива), един капитан на кораб откри своя най - добър четирикрак приятел, един шофьор на ТИР направи дует с четирикрак тенор и един овчар от Шотландия се сдоби с нов служител. Така приключи тази история. Сега Лайър (т.е. Блек Джек) гони овцете в Долно Нанагорнище (преведете това на английски, моля) и не му се налага да бъде по - интелигентен от Ласи. Никой не го кара да пазарува и да бърше пода. А номерът с пръчките веднъж Лайър го показа на фермера и той се спука от смях.