автор: zaharia

От много отдавна има тайни в мен.
От много отдавна има неща,
които трябваше да кажа.

В мрака аз се препъвам пред входа,
за да намеря причината, за да намеря времето, мястото, часът.
Чакам зимното слънце и студената дневна светлина,
мъгливия призрак на детските страхове.
Напрежението расте
и аз не мога повече да остана далеч.

Хвърлям се в морето
и оставям вълните да се плискат върху мен.
Някога вярвах, че ще се изправя срещу страха..
Драконовите сълзи са за теб и за мен.

Там където бях имах криле, които не можеха да летят.
Там където бях имах сълзи, но не можех да плача.
Моите чувства са замръзнали в ледено езеро
и не мога да ги усетя, докато ледът не започне да се пропуква.
Нямам сили за това,
ти знаеш, че се страхувам.
Стените, които строях се срутиха.
Водата се раздвижва, а аз се подхлъзвам надалеч.

Хвърлям се в морето
и оставям вълните да се плискат върху мен.
Някога вярвах, че ще се изправя срещу страха..
Драконовите сълзи са за теб и за мен.

Бавно се събуждам,
бавно се изправям.
Стените, които строях се срутиха.
Водата се раздвижва, а аз се подхлъзвам надалеч.

Хвърлям се в морето
и оставям вълните да се плискат върху мен.
Някога вярвах, че ще се изправя срещу страха..
Драконовите сълзи са за теб и за мен.