Понякога човек наранява хората, без които не може.
Понякога те се уморяват да прощават...
От любов умират само живите
от сърцата само капе кръв
а мъката не ходи при щастливите
тя е за сълзите само стръв
Скалите не умират и не плачат -
кървят и плачат само живите
а в болката сърцата ни подскачат
заливани от чувствата, красивите
И само нощем горчивите сълзи
утеха носят на самотната душа
когато към сърцето мъката пълзи
и надежда няма нийде по света
когато будиш се облян от самота
и няма кой да те докосне нежно
едва тогава знаеш що е тишина -
студено докоснала те е смъртта
толкова любов умряла е сама
толкова сълзи са скрити от света
толкова не искаш това да е сега
толкова студено става ти така
на кого да кажеш как боли
кой ще повярва на мъжките сълзи
нима възможна е такава тишина
нима е истина всичкото това
не искаш да повярваш на света
че всичко случва се с тебе и сега
посипал е е косите ти на времето снега
а недокоснат си от любимата ръка
Кой сега ще те погали
болката ти кой ще разбере
свещичка кой ще ти запали
когато мъката те погребе
сам си и умираш бавно
а тежко се умира сам
и няма тука нищо славно
когато стигне се дотам
с огромни капки напуска кръвта
разбитото твое сърце
и попива бавно на живота в прахта
а той се срива парче по парче
тогава разбираш, че си някога живял
че си намерил, но не си го разпознал
че си имал неща, които си мечтал
а просто някак си останал неразбрал...