автор: SugarBabe

Трябваше да се досетя,
когато розите умряха.
Трябваше да забележа
края на лятото в очите ти.
Трябваше да слушам...
И "Лека нощ" когато си ми казала,
ти "Сбогом" имаше предвид.

Скъпа, не е ли живота чуден,
никога не се научаваме как да губим.
Мислим, че сме на върха,
когато всъщност сме на колене.
Но само глупаците са всезнайковци,
а аз се правих на глупак заради теб.

Аз плаках и плаках,
и нощем умирах за теб.
Отричах и отричах,
но любовта ти подлуди ме, скъпа.

Ако я няма вече любовта ми,
Ако пресъхне реката, изплакана за теб,
тогава аз греша
и това не е любовна песен.

Скъпа, аз мислех, че ще издържим теста на времето,
измъквайки се след перфектното престъпление.
Но бяхме само приказка в моите мисли,
и може би аз сляп съм бил.

Ти помниш ли онези наши нощи,
танцувахме на карнавала,
а клоуните бяха с неугасващи усмивки.
Само ти и аз не бяхме весели,
защото някои неща не се променят.

И в миг аз полудях, поисках нашата раздяла.
Тъжно е, че това което беше между нас,
не си струва силите да се спаси.

Ако болката, тази болка силна
е моята причина да продължа,
тогава и аз греша
и това не е любовна песен.

Да, греша, това не е любовна песен...