автор: So_HaPpY

Забрана - всички сутрини! Слънчевите, дъждовните, топлите, студените, романтичните, самотните. Разбрахме се - забрана!
Хората също. Те са като сутрините - вредни. Добре, де - ако не е възможно да се забранят по отделно, нека поне да се забранят "хората сутрин". Не, не съм социопат. О, простете нека бъда жена до край - та...не съм социопатка. Патка съм само.
Рошаво ми е. Кафето горчи, от цигарите се давя. И все пак - доливам чашата. Опита ми да оставя слънцето да влезе в стята е неуспешен. Спускам завесите. Цигара. Кашлям - ето знаех си. Там някъде във мен звучи "Нирвана ... наоколо. Опитвам да се прегърна. Странно е. Мислих, че ще е лесно. Книга ли? Сега? - не, не ми се чете. Или ще бъркам буквите, или ще го карам на самовнушения между редовете. Една плюшена играчка се е втренчила в мен и ме гледа укорително. Телефона мълчи. Аз ... като него. Не, не - казах Ви - не съм социопат. Обърнах плюшената играчка обратно. Сега пък ми дава гръб. Чудя се, когато ме гледа с укор ли е...? Май не. Дефиниции няма. Хора също. Кучето спи, завряло нос в лапите си. Опашката му потреперва, ще да сънува.
Кафето свърши, но остана все така горчиво. Цигара? - Не, не, благодаря все пак. А, огънче си имам. Просто кашлям. Очите ми ли? Какво им е? Червени са защото...май спах доста. Не съм отпочинала. Да, дразни ме. Точно така - музиката. Зеленото вън - също. В целия хаос ми е подредено. Даже ми е добре. Не, няма да излизам. И какво като грее слънце? Ще стане облачно, вярвайте ми. Аз да съм облак? Мне, не съм, още по-малко буреносен. Да...знам, че трябва да вървите. Аз ще почакам. Не знам до кога. Ще бъда, да. Тук.
Телефонът мълчи.
Аз също. Вие ме гелдате странно? Не, не се чудете, просто ми е рошаво.
Ще ида да пуша все пак и ще тегля една по дима.
...Disconnect...
..connect...
...и пак е тихо.
Сутрините трябва да бъдат забранени. Хората - също. Или...хората сутрин. Само аз ли мисля така? Е...добре.
Намират ли Ви се приспивателни?