Никой не знае колко много ме боли и колко много е страха у мене
Никой не знае как всяка вечер поглеждам тайно телефона..и чакам..
Никой не знае как с отчаяние чета единственото, което ми остана..знам всяка дума наизуст и през сълзи се питам - всичко ли беше лъжа ???
Никой не знае защо се страхувам да заспя на дясната си ръка
Никой не знае, че има песни, които ме разкъсват
Никой не знае, че нощите ми се превърнаха в дни, а очите..горят
Никой не знае, че се моля да забравя, че всичко е било
Никой не знае за увяхнала мечта, стъпкана на пътечка-тъга
Никой не знае…освен тази сълза, която всяка вечер като ритуал умира сама..
Аз и не искам някой да узнае..затова мълча..,
Но моля те, научи ме!
Научи ме да не броя дните
Научи ме да не чувам думите
Научи ме да заспивам спокойно на всяка страна
Научи ме да се усмихвам без тъга
Научи ме да бъда безпаметна
Научи ме сълзите да са капки дъжд..ти харесваш дъжда..
Научи ме да бъда силна, дори когато това ме убива - всеки ден, всяка нощ.
Научи ме да спра да мълча ….
А тази падаща сълза..нека научи тебе, че е част от дъжда, който обичаш.