автор: So_HaPpY

...и вали. А уличната лампа гасне и пак святка, гасне и... пак... и пак...
Потъване. Вглъбяване, вътре, някъде, далеч. Морето и небето, погледнати отгоре. Блясък, фантазия и мъдрост взети заедно. Дух и материя в ласкаво съжителство. Щедрост. Толеранстност. Нежността. Изкуството и любовта. Усещане за вечност.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си нобосвод. ...и вали. Не - не плачи...
И ето нов завой по стълбата нагоре. И ново начало. Но не, не с тежестта на познанието - с лекотата му. Носейки се из облаците на мечтаната реалност. Или ходейки по водата. Най-точният момент да кажеш: всичко е възможно. И да го направиш...
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си море. ...и вали. Не - не се вълнувай...
Отворен край. Идеалното равновесие, но и нетърпението да бъде нарушено. Нервността на очакването. Късче звездно небе в квадрата на тавански прозорец.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си небе. ...и лампата светва и изгасва, светва и изгасва...и ето пак - светва. Не, ме спирай да ме гледаш...
Блясък и целеустеменост. Жаждата за промяна, мирисът на пътуването, усещане за бликаща енергия. Погледът на откривателя на нови земи от мостика на фрегата, с попътен вятър в платната.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си океанска буря. ...и вали. Не, не ме кори, не бушувай...
Война срещу посредствеността. Постоянството на логиката. Твърдост на убежденията. Чистото звездно небе на мечтите. Няма и следа от падащи звезди - бумерангите на несбъднатите желания. Призвание за различност. Пълен напред! Бялата следа на кораба в нощното море. Прозрачно синьо преди изгрев слънце.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си чаша ледена вода. ...и лампата гасне и святка...и гасне и святка и ...пак. Не, не се колебай - дай ми да пия...
Обективно и субективно - подвалстни на безприкословната воля. Далновидност. Управление. Власт. Мощнта интуиция, но и абсолютна честност. Лавровият венец на славата. Несъвместимост с компромиса. Замайващата висота на чистата съвест - там нейде из висините. Кристалът - всичките му отблясъци.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си планински ручай. ...и вали. Не, не спирай да шлайфаш камъчетата, те имат нужда
Точност и яснота на въгледите. Способността да превърнеш въздушните кули в действителност. Търпението на можещия. Съчувствието на обичащия. Необходимостта да доведеш започнатото до край.
Спокойствието на самотния мореплавател - сигурен в своите карти, в здравината на лодката и в крайната цел. Който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си най-сиьото. ...и вали. Не, не ме отричай. Аз не съм безветна.
Формата и нейните превъплащения. Идеите и тяхната форма. Блясъкът на сцената, вихарът на танца, магията на словото, шеметът на въображението, безкраят на цветовете, пластичността на тялото. Крайността на чувствата. мечтателност извън времето. Свободното планиране в пространствата на фантазията. Полетът.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си безкрай. ...и вали. Не, не спирай да мислиш за мен - допусни ме!
По вятъра, по вятъра - с криле обърнати навътре. Спиралата навътре в себе си. Спомени, от мислите по-живи. Безспирното прелистване на книгата с всичките отминали събития, докъто се появи чистият бял лист на утрешният ден.
Ти си. Позволи ми да го оцветя във синьо.
...и вали. А уличната лампа все святка и загася... и пак... сякаш вперила поглед в самотния прозорец. Ти си. Не се колебай - погледни ме.
...и вали.