автор: milam

Потъвам в прегръдки невидими
и сливат се нощ със деня,
ти чертаеш пътя в незримото,
аз по него към тебе вървя.

Преминавам самотните улици,
потънали в сива мъгла,
но сияние в мрака изгубено,
не ми дава за миг да се спра.

То ме вика с гласа ти през вятъра
и прегръща ме с твойте ръце,
и ме пази в студа с топлената ти,
и целува ме с твойто лице.

Дяволито към мене намигва,
но не спира на пред да върви,
сияние в мрака долитнало,
твойто име е ОБИЧ нали!

Мила Ник