автор: Gadnata

Тихо безропотно спуска се вечерта,
какво ме очаква от утре незная -
може би ще ме погали живота
с блестящо острие на бръснач ...
Тихо безропотно спуска се вечерта,
какво ме очаква от утре незная -
може би ще ме погали живота
с блестящо острие на бръснач ...
Дали ще ми донесе светлина
или пък мъка на птичи крила . . .
Стига бърза Животе,
неискам да зная нищо за теб...
Нека остана боязливо дете,
щастливо в играта, която рзбира...
Присъди и грешки, разбити
души и сърца . . .
Направи ме могъща за да
събирам обида и болка,
това е може би същността...
Понятия - дните след дни не броя,
живея сега, не от утре, живея пак за мига . . .
Разплакани чужди съдби,
умора, отчаяние, мрак,
човешки тела без пора,
разхвърляни като есенни, ненужни листа...
Пораснала зима, с болни
от ярост мисли за теб...
Пак загубих началото,
а за края ще започна
да мисля все напред и
напред ...
Мъчи ме, Животе - моят път е все към теб!
20.02.2004