автор: dimitech

А, ве - човек да не закъснее за работа!
Малко закъснееш - и току някакъв сюрприз ти идва изненадващо кат повиквателна за запас - не по-скоро ти идва изненадващо като случайна среща с мутра-рогоносец водач на наказателен отряд, чиито рога лично ти си му инсталирал;
Коледен подарък ве! (сряда, осми февруари...ама по-добре късно отколкото никога) Влизам си в офиса и гледам на бюрото - истински подарък!
Не като ония празни фирмени хартиени торбички чиято функция е да се скъсат с нарастваща вероятност и съдържанието им да се изсипе съответно когато носиш нещо скъпо и чупливо, когато навън вали дъжд/топящ се сняг и има много хора...
От плат! Истински изкуствен гаден на пипане плат!
Оранджаф, с елементи на светлоотразително бяло, на всичкото отгоре и БРАНДИРАН с фирмено лого!
Направо изпаднах в гравитационна неопределеност и ахаааа да лупна на земята - взех се виртуално в ръце (не старовремско повдигане аналогов тип като кат барон Мюнхаузен, по-скоро нещо дигитално тип "Матрицата") и са самоповдигнах!
Тоя ергономичен подарък сякаш изкрещя с повелително наклонение право в средното ми ухо НАВЛЕЧИ МЕ!!! Е как да се сдържиш!? Моя фелдфебел в казармата ако беше докарал такъв заповеден тон, отдавна да е командващ освободителен корпус в НАТО...
Малко стяга. Поолабих презрамките. Мммм - удобно!
Заклевам се в майка и баща - няма да я свалям повече!
Направо ай на сърце ми лежи, мила мамо, една оранжева раница!
Еуфория, адреналин, щастие, ама в офиса е топло! Задушно с тенденция към изпотяване.
Свалям си якето без да свалям раницата, изпълнявайки частично номера на "гумения човек" от цирка.
Успешно. Колежките отново ми се хилят, ама дреме ми.
Огледало. Ма ми отивааа..малииии...пу пу пу, да не ми е уроки!!!...'ко съм една калайджийка одма са ме продали на пазара в парка в Стара Загора!!!
Ох, много се развълнувах. Я да направя три в едно - неочаквано добра комбинация - ше ида да си взема едно кафенце и едно шоколадче от Наска от кафенето - хем така, да се поуспокоя на студа на партера, хем да почерпя колегите с шоколадче за ПОДАРЪКА, хем и - най-важното - да се поизфукам с раницата.
Успях.
Предизивиках всеобща завист (и присмех) сред пенсионерските и не чак толкова пенсионерските и клиенти.
Сядам успокоен на стола пред лап-топа и започвам да осъзнавам какво всъщност съм получил за Коледа.
Започвам да прозирам проклетия пъклен план на работодателя;
И чак сега осъзнах защо колегата получи одеялце за Коледа.
И въобще - май тряаше да започна с моето негативно отношение към УАЙЪРЛЕСА.
Искренно и с цялото си сърце и душа мразя уайърлес. Ама направо мноо ме дразни, вбесява и подлудява уайърлеса като техническо решение за пренос на данни. Без конкретна причина - ей така - просто ме дразни. Не заради способноста му да се чупи в най-неподходящото време (и в двата смисъла на думата "време" - и в метереологичния и в метрологичния и аспект) или за трудностите по монтажа му - никога не съм си падал по алпинизма във всичките му форми;
Нито заради амплитудата на върха на пилона при вятър или за проклетия дъждец, който обикновенно вали отдолу нагоре докато се мъчиш да завиеш/развиеш някоя заяла гайка;
Страх ме е от високото и толкова.
Всичките тия сбруи, Y-образни ремъци, куки, карабинери, колани, въжета и тям-подобни с които се опасвам и овързвам при който и да е монтаж на високо до някъде ме успокояват, но т'ва донякъде е като да получиш отстъпка от 10 лева при покупка на ново Audi A6 quattro;
Започна да ме гложди мисълта за приложенията на тая раница и една от първите асоциации беше за седло, на което да се яхнат и да ме яздят но по-вероятната, достоверна и смислена версия включваше в себе си идеята за Карлсон Който Живее на Покрива.
Е - погледнах се в огледалото - нисичък, бузест и дебелокоремест тип, с раница на гърба - само една перка ми липсва и чист Карлсон.
Звъннах на куриерите доставчици - няма изпусната случайно перка хеликоптерен тип при тях.
Значи - богатото ми въображение веднага сътвори един полет с "Моторола Канопи" в ръце към върха на някоя 15 метрова железна тръба прекръстена на пилон...
И инсталирам, инсталирам, инсталирам...
Е-е-ех, Сикорски, Сикорскииии...как ли се обръщаш в гроба...сигурно - като пропелер...
Така вече дълбоко гмурнал се в дебрите на предположенията стигам до мисълта че втория джоб на раницата служи за парашут - в случай че перката вземе да дропи или зависне кат терминал на черен екран; след като рязко забравиш всякакви инсталаторски намерения и гравитацията напомни за себе си с едно константно 9.8g кво ти остава освен да дръпнеш въженцето и да ти се отвори парашута.
Е - троен бек-ъп:
ОДЕЯЛЦЕТО на наземния екип.
Тва ти остава; единствената надежда е да бъде разпънато коледното одеялце по пожарникарски маниер като спасително платнище и наземния екип да те спаси.
Да е жив и здрав наземния екип, в него верваме и на него се уповаваме!
Аферим, мноо хубава раница! Добре, че е изгубена перката...
Стоя с с нея и се чудя за каква друга употреба би ми била полезна...да взема да я пребрандирам - с ново лого - да напиша "Екоглобал", "Чистота", "БКС" или нещо друго асоциативно, да награбя една лопата и да взема да рина сняг след работа...тц - к'ъвто съм мързелив - на първите заработени 50 стотинки ще ма е заболял кръста или ше се окажа потен на течение; не, определено не.
А, ве все ша измисля нещо аз, ооо..няма да я оставя аз така тая работа!!!
Да ми подарят подарък, а да не мога да му намеря приложение...айде де - т'ва да не е калъф за вратовръзка или порцеланова ютия-цветарник че единственото нещо което да ми хрумне е да го фрасна на подаряващия в главата...
Ще измисля, аз, ще измисля...Карлсон Който Живее на покрива - как пък не!!!
А, ве - дали ще съхне бързо тоя изкуствен плат? Щото довечера като се къпя мисля да не я свалям...