Ще завалят умрели гълъби отгоре,
Сърцата им - препълнени със синьо,
Небето зинало ще се разтвори
И ще погълне бъдеще и минало.
Ще падат метеори и комети
И раят ни ще стане на пустиня,
И слънцето дори ще спре да свети
И ще си иде Майката-Богиня.
И Чумата ще тръгне по земята,
И ще се спъва в трупове изгнили,
И атрофирали, едва-едва сърцата
Ще се разпадат, злоба притаили.
И денем, нощем, червеи безпомощни
Яйца ще снасят в очните ни ябълки
И плъхове, злоради и отровени
Ще прегризат във вените ни пламъка.
В реки от кръв ще мием и телата си
И пак от тях ще пълним и Граала
И с Плащеницата ще забрадим лицата си,
За да не виждаме земята побеляла.
И Антихриста ще ме иска за невеста,
За да родя озъбени гаргойли,
Но аз ще пазя дадената клетва,
Ще ме закрилят милите ми мойри.
И в този ден на време и безвремие,
Сред гръмотевици и бури ураганни,
След кратко търсене и дълго бдение,
След много ставане и много падане -
Да, в този ден сложи ме до сърцето си,
Отляво, с фарисеи, лицемери
И нека вечно да ме обладава Сатаната,
Ако в Апокалипсиса си само съм със тебе.