автор: nikol4o

смехотворна еротика

Тъй както бях овчарче и овците пасях,
разбрах, че ми нагарча несбъднатият грях.
Щом кукувица кука, защо да ма е срам?
Захвърлих ямурлука и гегата - ей там.

Прибрах си сал псалтиря, че съм чиляк, не мях,
и тръгнах да го диря несбъднатият грях.
Разпитах хубавица не знай ли де е той,
пък тя като певица надане силен вой.

Простак ли ме нарече, магарели, не знам,
но обещавам вече грехът да търся сам.
То, обещах, но ха де, сънувам оня звяр,
що само вой нададе, а нищичко за цяр.

Ох, мътните ма взели! Нали си бях овчар,
разбрах след сто недели, че тя е моя дар.
След тези сто недели направо проумях:
Несбъднат грях не е ли и сбъднатият грях?