автор: yellow_crane

На с.

Понякога се взирам във очите ти
и се опитвам да отгатна свойта участ.
Искрящо-черни и безкрайни,
те ми напомнят нощното небе.
И питам се, дали ще изгоря на някоя звезда
или ще дишам на Земята?
Но също са загадъчно-дълбоки и примамливи,
и ми напомнят нощното море.
Дали ще ме люлеят до брега вълните му
или ще ме изхвърлят злобно на скалите?

Но знаеш ли, не ме е страх,
какъвто и да бъде моят жребий.
Защото само в тъмнината на очите ти
аз виждам светлината на живота.