автор: sonyaji

размисли върху едно ветрило, което купих в музея за азиатско изкуство в Сан Франциско през 2004 и на което е нарисувана млада японка на прага на къщата си в един есенен ден
I will always be that woman
in the 16th-century painted Japanese garden;
suddenly surprised
by the autumn wind,

от есенния вятър, който
в момент на изненада,
от палавост или нещо
хрумнало му в момента,
духва в клоните на храста
и осява въздуха с листа,
чиято изящна балетна фигура
доплава досами лицето
на младата жена
(която плахо се отдръпва почти),
припадат по края на дрехата й
и се разпиляват по верандата.

But in fact,

тя дори не ги е забелязала--
падащите есенни листа--
Погледът й втренчено
и някак унесено се рее над градината,
изпълнена днес с меланхолия,
в спомени за нечии стъпки, шепоти--
В този неочаквано уловен миг
от изплъзващия се
есенен ден.