Неприлично разгърдена тази нощ те съблича
и те пие на части - гъсто празнично вино.
Хитра стара метреса е. Тъмнооко двулична.
Кой ли Дявол внуши й вместо мен да те има?
Да ти сваля звезди - тя го може прекрасно.
И в ръцете ти кротко да мърка. Мръсницата.
Криволичи по нейните длани опасност
и под ноктите няма любов, а измислици.
И до болка налюбена измълчава те. Мигов.
Като изгрев си тръгва. Като кратка фантазия.
Но чаршафите пазят гласа й… във викове.
Вместо мен да те има кой ли Бог ме наказа?