ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 839
ХуЛитери: 0
Всичко: 839
| Кълбо от чужда прежда, оплете се животът ми
фалшиви стари случки взривиха настоящето
Ти мислиш, ще съм лесен за преболедуване
грешиш, наивнице. Бацилите умират трудно.
Мечтите си продадох наивно за усмивките
за блясъка в очите ти и две лъжливи думи
Обърнах гръб дори на своите приятели
най-после проумях - не си е струвало
Проклех наивността си и всичките си радости
Наоколо се пръснаха прогнилите фантазии
Закривам си лицето. Така ми става леко
от истините, простите, очите ми извадили
Отчаяно се мъчех да възродя умрялото
фантоми оживяваха от хладното ми минало
Най-лесно се обича славей в златна клетка
изкуство е, обаче, да обичаш тъмен гарван
Публикувано от BlackCat на 31.01.2006 @ 15:44:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.82 Оценки: 17
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Изкуството да обичаш" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изкуството на обичаш от Nika на 31.01.2006 @ 16:14:16 (Профил | Изпрати бележка) | Любовта е трудно изкуство (не говоря за Кама Сутра, разбира се) :)
Заключението е супер, майна. Лесно е да обичаш славей в златна клетка, но любов ли е това питомното? Имам асоциация за друго, може да съм повлияна от златото по клетката. :)
А за приятелите... нищо не си струва да им обръщаш гръб. |
Re: Изкуството на обичаш от PaparakaPV на 31.01.2006 @ 16:18:08 (Профил | Изпрати бележка) | не знам майна. Тази думичка е странна. Всеки я тълкува както му отърва.
А за приятелите.....тук си права. Но пък те за това са приятели, за да ни прощават грешките.
|
]
Re: Изкуството на обичаш от Nika на 31.01.2006 @ 16:24:09 (Профил | Изпрати бележка) | Имаше преди време тук един човек Hammill. Той можеше да разкаже за любовта много, така, както са я описали философите. Аз, простосмъртната, ще кажа само, че част от изпитанията пред истинската любов е и това - да съумееш да изразиш своето чувство и да съумееш да разбереш чувството у другия. Изумително е колко разминавания се случват от криворазбрани думи. |
]
Re: Изкуството на обичаш от PaparakaPV на 31.01.2006 @ 16:32:08 (Профил | Изпрати бележка) | Нали това ти казвам, формулировки разни....
За мен по-скоро е усещане, което трудно се формулира.
|
]
Re: Изкуството на обичаш от margi на 31.01.2006 @ 16:37:48 (Профил | Изпрати бележка) | какво ли не сме научили в този живот е не всяка любов е приказка , както и не всяка раздяла е повод за трагедии, изкуство е да отсееш истинската:))) |
Re: Изкуството на обичаш от PaparakaPV на 31.01.2006 @ 16:43:59 (Профил | Изпрати бележка) | мда. Права си. От самото начало! |
]
Re: Изкуството да обичаш от pin4e на 31.01.2006 @ 20:41:01 (Профил | Изпрати бележка) | наивниците умират.
ражда се истината през лъжите.
не си е струвало...да.
видя ли как се разбрахме?:)))
...........
/дори с моите редакции... но не става въпрос за стихото/
защото единствено в поезията не лъжеш.
поздрав! |
Re: Изкуството да обичаш от pin4e на 31.01.2006 @ 20:47:47 (Профил | Изпрати бележка) | ти не владееш това изкуство. |
]
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 01.02.2006 @ 16:43:50 (Профил | Изпрати бележка) | всеки има право на мнение. |
]
Re: Изкуството да обичаш от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 01.02.2006 @ 01:15:45 (Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Винаги си струва... и наивността... и фантазиите ... и мечтите.. и болките ... колкото да боли дори и лъжите...понякога си струват!!!!
Славея в златна клетка едва ли дълго би те правил щастлив (ако наистина обичаш) -свободната птица само би ти донесла щастие( па дори и да е тъмен гарван)!
Не е нужно да владееш някакво изкуство, а само да имаш добра ДУША!!!!
Поздрав от една волна лястовица (п.с. която обича и разпръсква любов)
:)))
|
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 01.02.2006 @ 17:05:26 (Профил | Изпрати бележка) | Да, може би си права. Винаги си струва. Но пък всички изпадаме в дупки, когато се самосъжаляваме и си мислим, че всичко е било напразно. |
]
]
Re: Изкуството да обичаш от copie на 01.02.2006 @ 15:07:14 (Профил | Изпрати бележка) | Майна, този стих е много личен, за да се коментира нашироко, но искам да ти кажа, че не е нужно да се чувстваш (и представяш) за по-лош, отколкото си. Не е полезно за душевния ти мир. Да вземеш да се харесваш, майна! Ти си си най-първия приятел! (е, не забравяй и останалите :)))))) |
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 01.02.2006 @ 17:06:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за този коментар майна. |
]
Re: Изкуството да обичаш от dobilz на 02.02.2006 @ 21:08:49 (Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg | Кой си ти?
Изплуват като призраци от мрака
любов и ревност,
грях и суета,
очите на деца, които чакат
да се завърне техният баща
измами, унижения, обиди...
И тъмна страст
погребана под тях.
От тук не можеш просто да си идеш
преди да си изкупил своя грях...
В.Димова
|
]
Re: Изкуството да обичаш от ESEN (z55@dir.bg) на 03.02.2006 @ 20:19:52 (Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/ | Проклех наивността си и всичките си радости
Наоколо се пръснаха прогнилите фантазии
Колко ли пъти в живота му, се случва на човек да се чувства така?! |
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 04.02.2006 @ 16:02:05 (Профил | Изпрати бележка) | Ами не знам всъщност, но все някога има първи път. |
]
Re: Изкуството да обичаш от Perdita на 04.02.2006 @ 15:40:05 (Профил | Изпрати бележка) http://mariapavlova.net | Изкуство е единствено да не разбиеш нечие сърце.
Защото разбиеш ли го, любовта ти..., как беше...и лула тютюн не струва... |
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 04.02.2006 @ 16:09:06 (Профил | Изпрати бележка) | Да, а когато човек сам си разбива сърцето нищо не може да му помогне. |
]
Re: Изкуството да обичаш от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 07.02.2006 @ 20:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | За онези, които любовта е изкуство, тя е и спектакъл. За останалите си е просто дарба и като всяка дарба иде отвътре.
Стихотворението разтваря в себе си много горчивина, началото му е много силно. Често съм разсъждавала по темата - дали преживяното преди слага отпечатък върху онова, което правим сега. Нямам предвид само опита, а следите... Дали и ние като едни Вазоми герои трябва да се гордеем със следите от раните, които сърцата ни помнят, дали миналото е повод да бъдем горди рицари на преживени победи и дали мечтите ни са достатъчно силни, за да понесем тежестта на настоящето.
Краят ти е добре замислен, но някак ти се изплъзва ритъмът. Бих могла да попитам: кой би могъл и защо би искал да обича гарвана? Това си е мазохизъм. Все едно ти да обичаш гарга:))извинявай, че стана някак смехотворно, обаче това е женската.
Поздрявавам те за искреността, с която си го написал.
|
Re: Изкуството да обичаш от PaparakaPV на 07.02.2006 @ 22:53:19 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти Естела |
]
Re: Изкуството да обичаш от Amar (amar4e@yahoo.com) на 17.02.2006 @ 11:51:22 (Профил | Изпрати бележка) | всяка любов ни отнема почти толкова, колкото ни и дава... но с всяка следваща се приближаваме до последната си Любов ))))))
това някъде го бях прочела.
пожелавам ти споделеност, Папараче !
поздрави за стиха )
|
Re: Изкуството да обичаш от turkoaz (рококо) на 08.08.2008 @ 12:11:35 (Профил | Изпрати бележка) | Много силна поанта и творба!!!Аз се чудя защо понякога ми е трудно,
но хубаво...С усмивка, браво!!! |
| |