автор: Alt

Вчера се возих на рейс. Това са едни големи оранжеви неща, които гълтат по много хора наведнъж.
После ръмжат, насам-натам, замърсявайки околната среда.
Влязох в устата му и застанах до другите изядени. Търбухът се разклати. Движеше се. Отвреме-навреме изхвърляше сдъвкани люде. По-точно - повръщаше ги.
Сигурно много са се пръскали с дезодорант и миришеха на лошо. Никой не обича да яде развалено.
В рейса срещнах мъдър мъж. Всички му викаха - "Ей, мангал, я да се махаш, оттук!" - Стана ми жал и привлекох вниманието му. Според мен с очи, но може би, всъщност, с джоб. Защото, когато оранжевият червей изплю мъжа, джобът бе празен. От една отвратителна пачка правоъгълни хартийки - с най-различни чичковци по тях - надути и мазни.
Защо смятам, че е мъдър ли? Амиииии... очите му шареха, насам-натам, докато на другите изядени бяха стъклено-неподвижни. Този мъж водеше активен вътрешен живот. Живееше пълноценно. И значи е мъдър.
Дойде много зъл човек. С жълта жилетка. Би ме дълго и силно. Първо в рейса. После на спирката. После с още двама. Полицаи. Помагаха на злия да ме налага, защото не съм имал някаква друга хартийка. Поради което, трябвало да им дам пет хартийки по едно. Ама как да им ги дам, след като мъдрият мъж ме освободи от тях?!
Тези хора отделят прекомерно внимание на хартийките. Трябва да им поговоря някой път.
Срещнах една жена. Красива. Усмихнах й се.
- Тулуп!!! - каза ми тя. Пак й се усмихнах.
Тя реши да потича. За здраве, най-вероятно. И аз реших да потичам. Да си правиме компания...
Отново ме биха. Съпругът й и двамата й братя.
- Ей, откачалко!!! Ще те изкормим, да знайш! - крещеше единият от тях, докато им цитирах избрани откъси от Конституцията.
Общувахме си около час. Те се умориха, аз не. Защото съм привърженик на положителното мислене. То ме зарежда. С енергия.
Когато започнах да пея - "Жив е той, жив е..." избягаха...
Сега е тъмно и студено. Седя на паважа да пиша тези неща. Някакви коли ми свиркат. Светкат с фарове. Колко хубаво би било вместо да светкат, да светят. За да мога да довърша историята.
- Ох....един ми мина през краката... Може би, защото е камион... По-големият, винаги е по-силен. Това го знам, още откак онова голямо момче ме удари с онзи голям камък. По главата...