Изгубената топлина
подтичва след очите ни.
Тя не крещи във тъмното,
тя не изисква минало
и лута се във времето.
Забравя снимките и беззащитна е.
А ние някак не усетихме
в градината със детелини,
додето късахме за другите надеждата,
оставихме я топлината
да си иде…
Не беше страшно важно да е топлина,
но топлината
беше.
***
Оставихме ли нежността
да си отиде?
Кажи ми.
Докато лутахме се във посоките
на позволеното
и забраненото шофиране.
При някакви
неподходящи кръстопътища.
Докато чакахме зелена светлина,
докато включим правилната скорост за живеене,
оглеждайки се за случайни минувачи
очакващи просветването на мигачите…
Оставихме ли
да си тръгне покрай нас безмълвна.
С походка плаха, с деликатен силует,
без думи - „Остани" и без причини.
Докато мислехме за аварийната спирачка,
докато сметнем ходовете за пресичане,
докато „спазим правилата на играта",
докато
почти забравим,
че сме се обичали.