Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 1028
ХуЛитери: 3
Всичко: 1031

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Heel
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзследовател на щастие
раздел: Разкази
автор: Ognian

Един ден Велин реши да скъса с досегашният си живот. Не искаше повече да живее в сивота, подлост и нещастие. Това беше всекидневието му. Не че беше толкова лош и подъл, но светът край него бе такъв.
Неизбежно бе и той да му подражава, защото не знаеше нищо за красотата. Живееше като риба в аквариум, без да отвори очи за сънищата си, в които понякога се появяваше живот, различен от неговият.

Излезе на улицата. Човешкото гъмжило го завъртя. Вечните миризми на пот и плът, смесени с парфюм го обгърнаха. Обичайно, но винаги отблъскващо. Понечи да се върне в къщи, но нали беше решил да започне различно. До него някой извика нещо вулгарно, разнесоха се пискливи звуци. Велин потръпна от срам. Срамуваше се от хората, сред които беше роден. Спря пред една сергия. Продавачът му се усмихна подканващо и оголи развалените си зъби. Велин бързо отмина.

Мършаво, бездомно куче го погледна умолително. Сигурно умираше от глад. Какво мога да направя за теб - нищо, бегло си каза той. Слънцето залязваше.

Скоро отново щеше да настъпи мрак.

"Сега само трябва да видя некрологът на някой познат" - помисли си невесело Велин.

Какво, всъщност, търсеше? И защо трябваше да го намери точно в този свят.

Пое унило към къщи. Тогава, през един отворен прозорец той чу музика.

Спря рязко - музиката го принуди. Беше изумително - никога не беше подозирал, че тук ще чуе нещо толкова прекрасно. Без да разбира Велин полетя на сребърни криле из сапфирено небе, край него искряха разноцветни планети, а той пееше заедно със сладостният женски глас. Понесе се в танц заедно с музиката. Щастливо, със сила я прегърна, искаше я само за себе си, да и се наслаждава всеки неистов миг до края. Цялото му грозно минало изчезна, защото сега красотата, която Велин търсеше, бе на власт.

Музиката свърши и Велин замайващо осъзна, че след като има такава музика и такива хора, които я обичат, за него има надежда!

Беше намерил Красотата. Мрачното му съществуване приключи.

Тържествуващо пое към дома, с усмивка отвори вратата.

Там, на прага издаде стон, болезнен, пристъпи няколко крачки. Сграбчи масата, за да не падне. Като на сън, впи ужасен, невярващ, вледенен поглед пред себе си.

На масата, едър плъх дояждаше оставеният хляб. Вдигна към него острата си глава с безразлични очи, после спокойно слезе на пода, и като размахваше черната си опашка, се скри в една дупка.


Публикувано от BlackCat на 30.01.2006 @ 20:50:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Ognian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
385 четения | оценка 5

показвания 19229
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Изследовател на щастие" | Вход | 3 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изследовател на щастие
от gonzosmile (gonzosmile_my@yahoo.com) на 30.01.2006 @ 21:23:22
(Профил | Изпрати бележка)
Харесва ми...
Но защо трябваше да завършваш така...?

Самотен ли си?
Самотата понякога ти помага да разбереш много неща...


Re: Изследовател на щастие
от Ognian на 30.01.2006 @ 21:33:10
(Профил | Изпрати бележка)
А, как да завърши? Това са провалите ни, неуспехите, тъмната ни страна.
За това трябва да се пише.

Поздрави.

]


Re: Изследовател на щастие
от gonzosmile (gonzosmile_my@yahoo.com) на 30.01.2006 @ 21:39:29
(Профил | Изпрати бележка)
Хубавата музика е свързана с много романтика...
Мисля, че тя е носител на щастие...
Това е мое мнение.:)

]


Re: Изследовател на щастие
от Ognian на 31.01.2006 @ 10:30:55
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно съм съгласен. Музиката е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал. По-хубава е дори и от любовта, защото не омръзва. Хората си омръзват, музиката - не.


]


Re: Изследовател на щастие
от cvqt_na_borovinki (dobrototedi@yahoo.com) на 30.01.2006 @ 22:33:41
(Профил | Изпрати бележка) http://copingkoala.wordpress.com
и на мен м и хареса
и края ми хареса
много умело си го казал
а тези неща трябва да с еказват от време на време
:)


Re: Изследовател на щастие
от Ognian на 31.01.2006 @ 10:32:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Да, трудно се казват такива неща, като провалите ни в живота.

Поздрави.

]


Re: Изследовател на щастие
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 31.01.2006 @ 21:21:22
(Профил | Изпрати бележка)
Погледнах на разказа ти от гледна точка на "знаците", които ни праща съдбата...
Много добре!
(Не ми се сърди, ама си отбелязах и две правописни грешки!)
Поздрави!
И давай напред!
:-)


Re: Изследовател на щастие
от Ognian на 01.02.2006 @ 15:42:30
(Профил | Изпрати бележка)
Съдбата ни праща знаци, но не винаги ги разчитаме.

Благодаря и поздрави!

]


Re: Изследовател на щастие
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 01.02.2006 @ 22:52:51
(Профил | Изпрати бележка)
Знаците са червени светлини...за евентуална наша промяна... не ги разчитаме, защото пазим его-то си....
докато не станат много и силни, и страшни.... (знаците)
:-))))))))))))))))))
преди лягане, ме налегнаха философски размисли....
лека нощ!

]


Re: Изследовател на щастие
от Ognian на 01.02.2006 @ 23:02:51
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги пазим егото си. Това е нормално. Всеки се уважава.
Но, знаците.
Поздрави.

]


Re: Изследовател на щастие
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 02.02.2006 @ 21:21:40
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля, че между себеуважението и онова, гадното ЕГО... границата е много деликатна.
Може би затова не успяваме да видим и разберем знаците.
:-))))
Диалогът, който поведохме, ми допада!
Благодаря!

]