автор: bogest

"Сбогом черен понеделник" - Кърт Вонигът
Настръхвам нежен
Защото ти видях косата като възглавница на моите мечни
Като завивка на тялото ми, пораснало от стон пред теб
В очите ти които не престават

Не знаеш че съм спотаен в любов към теб и пиша тук за да се върна в твоята омая
Видях те с тила си и те гледах тъй през времето в което беше седнала зад мен
Уверен съм че ме хареса, защо ли, кой ще каже
Можеби помисли че умът ми е брилянтен, а думите украса за всяка нова среща и общуването с длани, когато галят нежно и прегръщат топло

Докато свирех и пеех и радвах всички седнали до теб
Представях си косата ти, която ми показа с един небрежен жест на тръсване
И с корема си осъзнах колко е всъщност дълга, гладка, и жестока
Не съм се влюбвал от години, но не ме е срам да скандализирам синовете си и техните приятелки

Ето пиян съм в понеделник сутринта, защото пих и пях заради теб в неделя през нощта
И щом ще тръгва тази седмица така, нека е обречена на любов и лудост и метежно щастие
Защото безметежното го подминавам с досада от преодолими непреодолявания
А теб желая да те видя пак и да те накарам да ми кажеш всички думи, които не желаеш да ми казваш, защото мислиш че вече съм разбрал

Няма да повярваш ако влезеш в този сайт
Че точно аз, от всичките мъже на неделната маса
И точно теб съм сграбчил с поглед, със сърцето си и трепетната ми душа, която развълнува като талаз прииждащ от среда на океана, непредполагащ топлите скали на джунгловите острови
Дори и името ти не чух, защото всички разбраха че те искам и от ревност, да си само тяхна, не те повикаха по име цяла нощ

Но
АЗ
те викам