автор: mai4ka

(С благодарност на Aerol, която ме провокира да напиша първат част и на Angar, който провокира написването на втората!)

Не е лесно да погледнеш в себе си. Рискуваш да намериш мисли и чувства, които да не ти харесат. По - лесно е да не знаеш...

Не стигат думите, да опишеш нещо което се случва за секунди.
То е като вятъра .
Колкото и силно да е едно чувство, отминава... идва друго.

Някой чувства са леки ... меки ... нежни....като полъх,
други са силни и бушуват като бурите.
Връхлитат те внезапно.
Плашат със силата си.
Помитат всяка разумна мисъл , която се изпречи на пътя им.
Разбъркват всичко, до което се докоснат и отминават.


Но има и чувства
силни и нежни,
упорити и вечни,
дълбоки и таинственни,
като водите в океана...
Те остават с нас и след полъха,
след бурите,
след всичко,
което се случва на повърхността.

Буря е!

Не се опитвай да овладееш бурята, приятелю.
Довери се на себе си.
Пусни я да мине около и през теб.
Не се страхувай:
да мразиш,
да си ядосан,
да изпитваш болка, обида...
Не се страхувай; да се страхуваш с цялата си душа.
да изпитваш вина, угризения...
да почувстваш съкровенните си желания,
да обичаш с цялото си сърце себе си и другите...
Не се срахувай...
Позволи си го за час , два, повече...
То е само на повърхността, не може да те промени.
Забрави за момент за толерантността,
за хората,
за времето,
за правилата,
за морала...
забрави за себе си...
Не редактирай чувствата си!

Позволи на вятъра да помете със себе си всичката болка събирана с времето. Там където ще отиде той няма нищо.

Оставаш...

само ТИ!!!
.....................................................

"...
Не се страхувай...
Позволи си го за час , два, повече...
Забрави за момент за толерантността,
за хората,
за времето,
за правилата,
за морала...
забрави за себе си...
Не редактирай чувствата си!

Позволи на вятъра да помете със себе си всичката болка събирана с времето..."

Но не е ли това много разрушително? Не е ли опасно - че за два часа, в които сме се забравили, ще разрушим, нараним или повредим всичко? Струва ли си наистина?
Angar
......................................

Да!
Да, приятелю.
Стува си!

Може би когато си чел си пропуснал един много важен ред:
" Довери се на себе си!"
Това е в основата.
Доверието.
Какво си мислиш, че би разрушил?
Кое?
Нима би разрушил онова което те радва?
Което прави деня ти слънчев?
Нима би повредил вещи, които са то скъпи?
Нима би счупил нещо красиво?

Не, приятелю!
Ако изобщо счупиш, разрушиш, скъсаш... нещо, то ще е само стените на собственните ти ограничения.
То ще е само онова, което те кара да се чувстваш като в капан.
То ще е само онова, което ти пречи да се чувстваш обичан.
Само онова, без което ще се почувстваш свободен.

И не става въпрос да " ... се забравиш..." :-) - напротив!
Да забравиш за правилата, за хората, за морала, за времето, за себе си (такъв какъвто се виждаш в момента през очите на другите около теб) е по-скоро осъзнаване.
Как иначе да разграничиш собственната си истина от истините, преплитащи се в потока на общото мислене?
Как иначе да преминеш през преградите, задържащи духа в капана на страховете ти?
Как ако не премахнеш тези прегради, би достигнал до себе си?
Как би осъзнал желанията, копнежите...
Мечтите които си забравил,
които са те водили някога...
Преди ограниченията,
преди да натрупаш болка,
преди да натрупаш вина.

Да се довериш на себе си никога не е разрушително, приятелю!
Никога!
Напротив - Градивно е :-)

Да!
Поемаш риск.
Риска за момент да станеш уязвим.
Но залогът е онзи идеализъм,
който зарежда със сила,
ентусиазъм
и дава цел.
Залогът е онова което губим с времето,
онова което те прави спокоен,
доверието в себе си,
любовта към нас самите...

Да!
Да, приятелю!
Струва си!