автор: meiia

Имаш десет странни причини
и още толкова странности,
за да ме срещнеш или отминеш,
да съм късна или пък ранна
твоя поредна илюзия за обичане.
Или своя мярка за губене.
Закъснявам да те предричам.
Лудо бърза пътят ти. Влюбен е.
Ще го скрия в своите ириси.
Ще му сипя от мен, да се напие
с шепи от тази несигурност,
която може даже и да ме убие.
Ще се будиш все по-уверен,
а аз ще губя сили за връщане.
Ако с теб се усетя намерена,
не бързай да ме прегръщаш!
Не бързай да ме откриеш такава,
изгубена в твоята приказка.
Стига ме пътят ти, дъх не остава.
Тръгнал си, но още си Никой.
Да пристигнеш е нужна история,
дето точно в момента се пише.
Ти пътувай, а аз ще преборя
страха си. И ще те вдишам.