автор: ALBANA

Раздялата е една малка смърт.
Поредното умиране на всяка жилка,
безжизнено вървим по стария си път,
и чакаме позната рязлъка.

Убиват се онези чувства скрити,
единствено остава пепелта,
и няма кой,няма кой да я раздуха,
вървим поели с пътя и скръбта.

Не живеем!
Просто съществуваме!
Озлобени и безмълни сме сега,
огнището е нямо,тъжно и студено,
неразпалено с нежна топлота.

Няма път!Пропастта е тъй голяма,
бездните поглъщат даже и съня,
да се борим трябва,ала сили няма,
огромна пустош е пристанище за нас.