автор: via

Рисува с думи и отчетливо се взира
в пропуските на съдбата,
понякога не подозира,
че този враг му е приятел.
Защото в друг се е превърнал,
сега не иска да пътува.
Понякога седи посърнал
и даже себе си не чува,
ако ти шепне в коридора...
Вратата си държи отворена.
А шалът му е чудотворен -
като крило на лебед синкав.
Когато в него се загръща,
превръща зимата във стихове...
И кой е бил, кога се случва,
човек ли е, или пък ангел,
а може да съм го сънувала,
докато сняг навън е падал.