автор: Anouk

Тръгвам си. Отново. Както винаги.
В тишината, абортирала от думи.
Остаряла в обичта си - скитница,
завиваща в живота ми зад ъгли.

Поглед към прозореца. Нагоре.
Прилича на... затворена врата.
Смисъл липсва да стоя в очакване.
Под рамката от топла светлина.

Така се случи! Тази зима.
Сред валежа бавен на снега,
прислони се малка няма птица
на перваза до прозореца-врата.

Случваше й се да проси с поглед
любов, отронена сред няколко трохи.
Една...почти затворена врата-прозорец.
Едно небе. Със цвят на сняг.
И шанс, за да лети.